Притчи 3
1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
My son, forget not my teaching, And let thy heart observe my precepts!
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
For length of days, and years of life, And peace shall they multiply to thee.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
Let not kindness and truth forsake thee; Bind them around thy neck, Write them upon the tablet of thy heart:
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
Then shalt thou find favor and good success In the sight of God and man.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
Trust in the LORD with all thy heart, And lean not on thine own understanding;
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
In all thy ways acknowledge him, And he will make thy paths plain.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
Be not wise in thine own eyes; Fear the LORD, and depart from evil.
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
It shall be health to thy muscles, And moisture to thy bones.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
Honor the LORD with thy substance, And with the first-fruits of all thy increase;
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
So shall thy barns be filled with plenty, And thy vats overflow with new wine.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
My son, despise not the correction of the LORD, Nor be impatient under his chastisement!
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
For whom the LORD loveth he chasteneth, Even as a father the son in whom he delighteth.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
Happy the man who findeth wisdom; Yea, the man who getteth understanding!
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
For the profit thereof is greater than that of silver, And the gain thereof than that of fine gold.
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
More precious is she than pearls, And none of thy jewels is to be compared with her.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
Length of days is in her right hand; In her left hand are riches and honor.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
Her ways are ways of pleasantness, And all her paths are peace.
18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
She is a tree of life to them that lay hold of her, And happy is every one who hath her in his grasp.
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
The LORD by wisdom founded the earth; By understanding he framed the heavens.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
By his knowledge the deep waters were cleft, And the clouds drop down the dew.
21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
My son, let them not depart from thine eyes; Keep sound wisdom and discretion!
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
For they shall be life to thy soul, And grace to thy neck.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
Then shalt thou go on thy way securely, And thy foot shall not stumble;
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
When thou liest down, thou shalt not be afraid, Yea, thou shalt lie down, and thy sleep shall be sweet.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
Be not thou afraid of sudden alarm, Nor of the storm that is for the wicked, when it cometh;
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
For the LORD shall be thy confidence; Yea, he will keep thy foot from being taken.
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
Withhold not kindness from those who need it, When it is in the power of thy hand to do it.
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
Say not to thy neighbor, “Go, and come again, And to-morrow I will give to thee,” when thou hast it by thee.
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
Devise not evil against thy neighbor, While he dwelleth securely by thee.
30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
Contend not with a man without cause, When he hath done thee no harm.
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
Envy not the oppressor, And choose none of his ways.
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
For the perverse man is the abomination of the LORD, But he is in friendship with the upright.
33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
The curse of the LORD is upon the house of the wicked, But he blesseth the dwelling of the righteous.
34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
Surely the scorners he treadeth scornfully, But giveth favor to the lowly.
35 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
The wise shall obtain honor, But fools shall bear off shame.
