< Притчи 3 >
1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
My son, forget not my teaching, and let thy heart keep my commandments;
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
For length of days, and years of life, and peace, will they increase unto thee.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
Let kindness and truth not forsake thee; bind them about thy throat; write them upon the table of thy heart:
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
So shalt thou find grace and good favor in the eyes of God and man.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
Trust in the Lord with all thy heart: and upon thy own understanding do not rely.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
In all thy ways acknowledge him, and he will make level thy paths.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
Be not wise in thy own eyes: fear the Lord, and depart from evil.
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
It will be healing to thy body, and marrow to thy bones.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
Honor the Lord with thy wealth, and with the first-fruits of all thy products:
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
So shall thy storehouses be filled with plenty, and with new wine shall thy presses overflow.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
The correction of the Lord, my son, do not despise; and feel no loathing for his admonition;
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
Because whomever the Lord loveth he admonisheth; and as a father who delighteth in [his] son.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
Happy the man that hath found wisdom, and the man that acquireth understanding.
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
For the obtaining of her is better than the obtaining of silver, and better than fine gold is her product.
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
She is more precious than pearls; and all the things thou valuest are not equal unto her.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
Length of days is in her right hand: in her left are riches and honor.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
Her ways are ways of pleasantness, and all her paths are peace.
18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
A tree of life is she to those that lay hold on her: and every one that firmly graspeth her will be made happy.
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
The Lord hath through wisdom founded the earth: he hath established the heavens through understanding.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
By his knowledge were the depths split open, and the skies drop down the dew.
21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
My son, let them not be removed from thy eyes; keep [before thee] sound wisdom and discretion:
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
And they will be life unto thy soul, and grace to thy throat.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
Then wilt thou walk in safety on thy way, and thy foot will not strike [against aught]:
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
When thou layest thyself down, thou shalt feel no dread; and as thou liest down, thy sleep shall be pleasant.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
Thou needest not to be afraid of sudden dread, neither of the [unlooked-for] tempest over the wicked, when it cometh.
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
For the Lord will be thy confidence, and he will guard thy foot from being caught.
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
Withhold not a benefit from him who is deserving it, when it is in the power of thy hand to do it.
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
Say not unto thy neighbor, Go, and return, and tomorrow will I give: when thou hast it by thee.
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
Contrive not against thy neighbor any evil, when he dwelleth in safety with thee.
30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
Quarrel not with any man without cause, if he have done thee no harm.
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
Envy not the man of violence, and choose none of his ways.
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
For the froward is an abomination to the Lord; but with the upright is his good-will.
33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
The curse of the Lord is in the house of the wicked; but the habitation of the righteous will he bless.
34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
If [it concern] the scornful he will himself render them a scorn; but unto the lowly doth he give grace.
35 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
The wise shall inherit glory; but fools shall obtain disgrace as their portion.