Притчи 3
1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
Synu můj, na učení mé nezapomínej, ale přikázaní mých nechať ostříhá srdce tvé.
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
Dlouhosti zajisté dnů, i let života i pokoje přidadí tobě.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
Milosrdenství a pravda nechť neopouštějí tě, přivaž je k hrdlu svému, napiš je na tabuli srdce svého,
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
A nalezneš milost a prospěch výborný před Bohem i lidmi.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
Doufej v Hospodina celým srdcem svým, na rozumnost pak svou nezpoléhej.
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
Na všech cestách svých snažuj se jej poznávati, a onť spravovati bude stezky tvé.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
Nebývej moudrý sám u sebe; boj se Hospodina, a odstup od zlého.
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
Toť bude zdraví životu tvému, a rozvlažení kostem tvým.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
Cti Hospodina z statku svého, a z nejpřednějších věcí všech úrod svých,
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
A naplněny budou stodoly tvé hojností, a presové tvoji mstem oplývati budou.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
Kázně Hospodinovy, synu můj, nezamítej, aniž sobě oškliv domlouvání jeho.
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
Nebo kohož miluje Hospodin, tresce, a to jako otec syna, jejž libuje.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
Blahoslavený člověk nalézající moudrost, a člověk vynášející opatrnost.
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
Lépeť jest zajisté těžeti jí, nežli těžeti stříbrem, anobrž nad výborné zlato užitek její.
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
Dražší jest než drahé kamení, a všecky nejžádostivější věci tvé nevrovnají se jí.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
Dlouhost dnů v pravici její, a v levici její bohatství a sláva.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
Cesty její cesty utěšené, a všecky stezky její pokojné.
18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
Stromem života jest těm, kteříž jí dosahují, a kteříž ji mají, blahoslavení jsou.
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
Hospodin moudrostí založil zemi, utvrdil nebesa opatrností.
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
Uměním jeho propasti protrhují se, a oblakové vydávají rosu.
21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
Synu můj, nechť neodcházejí ty věci od očí tvých, ostříhej zdravého naučení a prozřetelnosti.
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
I budeť to životem duši tvé, a ozdobou hrdlu tvému.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
Tehdy choditi budeš bezpečně cestou svou, a v nohu svou neurazíš se.
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
Když lehneš, nebudeš se strašiti, ale odpočívati budeš, a bude libý sen tvůj.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
Nelekneš se strachu náhlého, ani zpuštění bezbožníků, když přijde.
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
Nebo Hospodin bude doufání tvé, a ostříhati bude nohy tvé, abys nebyl lapen.
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
Nezadržuj dobrodiní potřebujícím, když s to býti můžeš, abys je činil.
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
Neříkej bližnímu svému: Odejdi, potom navrať se, a zítrať dám, maje to u sebe.
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
Neukládej proti bližnímu svému zlého, kterýž s tebou dověrně bydlí.
30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
Nevaď se s člověkem bez příčiny, jestližeť neučinil zlého.
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
Nechtěj záviděti muži dráči, aniž zvoluj které cesty jeho.
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
Nebo ohavností jest Hospodinu převrácenec, ale s upřímými tajemství jeho.
33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
Zlořečení Hospodinovo jest v domě bezbožníka, ale příbytku spravedlivých žehná:
34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
Poněvadž posměvačům on se posmívá, pokorným pak dává milost.
35 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
Slávu moudří dědičně obdrží, ale blázny hubí pohanění.
