Притчи 3
1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
Ka capa, kak awipek ve koeh hilh nawh, nak kawlung awh kym lah.
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
Na hqingnaak khawnghii khawkum ingkaw ngaiqeepnaakkhqi ing ni tawmsap kaw.
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
Qeennaak ingkaw awitak ing nang ce koeh ni hooet seh.
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
Cawhtaw, Khawsa ingkaw thlanghqing mik huh awh mikhaileek ingkaw mingleeknaak ce pang kawp ti.
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
Nak kawlung boeih ing Bawipa ce caang na nawh, Na siimnaak awh koeh hang qu;
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
Na lam hoeiawh amah ce siim poe nawh, na lam ce nim huh kaw.
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
Namah ngaih awh ak cyina koeh ngai qu nawh; Bawipa ce kqih nawh, thawlhnaak ce cehtaak.
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
Nak thangqui ham sadingnaak na awm nawh, na quh ham ak thlikna awm kaw.
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
Na khawhkham ing Khawsa ce kyihcah lah. Na them ak pung law lammacyk boeih ing awm;
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
Cawhtaw nak khai baawp ing bee ngen kawm saw, na misur um ing bee poeng kaw.
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
Ka capa, Bawipa a toelnaak ce koeh husit nawh, A ni toelzyihnaak ce koeh zadam kawp ti.
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
Bawipa ing a lungnak cekhqi ce toel khawi nawh, Pa ing ca a lungnak awh a toelzyih khawi a myihna.
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
Cyihnaak ak hu ak thlang ingkaw kawcyihnaak ak hu ak thlang taw a zoseen hy.
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
Cetaw ngun a phu tlo ingkaw sui a phu tlo ang lakawh a phu tlo ngai hy.
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
Suilung a phu tlo lakawh a phu tlo ngai nawh ngaihnaak ing awm am pha thai hy.
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
Ak tangkut benawh hqinglung sangnaak awm nawh, ak cawngkut benawh khawhthem ingkaw boeimangnaak ce awm hy.
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
A lam ce awmhlynaak lampyina awm nawh, a lam boeihboeih ce ngaiqeepnaak ing bee hy.
18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
Ak tuu thlang boeih ham hqingnaak thingkungna awm nawh, ak kym thlang boeih ham zoseennaak ni.
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
Bawipa ing a cyihnaak ing khawmdek ve syyn nawh, ak kawcyih ing khan ce caksak hy;
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
A thoemnaak ing tuinu ce hqaa sak nawh, cingmai ing daamtui baw sak hy.
21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
Ka capa, na mik ing khaw koeh hang seh, cyihnaak ingkaw khawkpoek thainaak ce ak cakna tu;
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
Na hqingnaak ham hqingnaakna awm nawh, na haawng ham mikhaileek na awm kaw.
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
Cawhce na lamawh ak dingna cet kawm tik saw, na khaw am tawngtawh kaw.
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
Na ih awm am kqih kawm tik saw, nang zaih nawh na ih awhawm na ih tui kaw.
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
Kqihlyynaak bawtbet awh ak dang law ce koeh kqih nawh, thlang ak mukkhqi a pha law awhawm koeh kqih kawp ti.
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
Bawipa taw na loetnaak na awm nawh, na khaw thang awhkawng ni doen kaw.
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
Themleek ak hu tyngkhqi a do hly kawi themleek koeh haimah, na kutawh dangsak ham na taak khui taw.
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
Na imceng venawh, “Ceh nawh ak changna va sui cang nawh voei law tlaih khawngawi ni pe kawng nyng,” koeh ti, na taak a loeiawh.
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
Na imceng ak khanawh khawboeseet koeh toen, ni yp na nawh na venawh khawksa ni ti na sim loei.
30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
Khawboeseetnaak nak khanawh a ma toen awhtaw leehcaihnaak a awm kaana na kut koeh thlak.
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
Khawboeseet ak toen ak thlang koeh ooet nawh a lampyi awh koeh hquut.
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
Ak thymna khaw amak sa taw Bawipa mikhuh awh tyih kawina awm nawh thlakleekkhqi taw pyi nak khqi hy.
33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
Bawipa a khawsii taw thlakche khqi imawh awm nawh, thlakdyng khqi cunnaak taw zoseenaak ing bee hy.
34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
Thlang ak husitkhqi ce husitkhqi nawh, kawkneemkhqi ce qeennaak ham sak khqi hy.
35 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
Kyihcahnaak taw thlakcyi ing ham nawh chahpyihnaak taw thlakqaw ing ham kaw.
