< Притчи 3 >

1 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,
يَا ابْنِي لَا تَنْسَ تَعَالِيمِي، وَلْيُرَاعِ قَلْبُكَ وَصَايَايَ.١
2 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.
لأَنَّهَا تَمُدُّ فِي أَيَّامِ عُمْرِكَ، وَتَزِيدُكَ سِنِي حَيَاةٍ وَسَلاماً.٢
3 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.
لَا تَدَعِ الرَّحْمَةَ وَالأَمَانَةَ تَتَخَلَّيَانِ عَنْكَ، بَلْ تَقَلَّدْهُمَا فِي عُنُقِكَ، وَاكْتُبْهُمَا عَلَى صَفْحَةِ قَلْبِكَ،٣
4 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.
فَتَحْظَى بِالرِّضَى وَحُسْنِ السِّيرَةِ فِي عُيُونِ اللهِ وَالنَّاسِ.٤
5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.
اتَّكِلْ عَلَى الرَّبِّ بِكُلِّ قَلْبِكَ، وَعَلَى فِطْنَتِكَ لَا تَعْتَمِدْ.٥
6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.
اعْرِفِ الرَّبَّ فِي كُلِّ طُرُقِكَ وَهُوَ يُقَوِّمُ سُبُلَكَ.٦
7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;
لَا تَكُنْ حَكِيماً فِي عَيْنَيْ نَفْسِكَ بَلِ اتَّقِ الرَّبَّ وَحِدْ عَنِ الشَّرِّ،٧
8 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.
فَيَتَمَتَّعَ جَسَدُكَ بِالصِّحَّةِ، وَتَتَمَتَّعَ عِظَامُكَ بِالارْتِوَاءِ.٨
9 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.
أَكْرِمِ الرَّبَّ مِنْ مَالِكَ، وَمِنْ أَوَائِلِ غَلَّاتِ مَحَاصِيلِكَ.٩
10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.
فَتَمْتَلِئَ مَخَازِنُكَ وَفْرَةً، وَتَفِيضَ مَعَاصِرُكَ خَمْراً.١٠
11 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,
يَا ابْنِي لَا تَحْتَقِرْ تَأْدِيبَ الرَّبِّ وَلا تَكْرَهْ تَوْبِيخَهُ،١١
12 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.
لأَنَّ مَنْ يُحِبُّهُ الرَّبُّ يُؤَدِّبُهُ، وَيُسَرُّ بِهِ كَمَا يُسَرُّ أَبٌ بِابْنِهِ.١٢
13 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,
طُوبَى لِلإِنْسَانِ الَّذِي عَثَرَ عَلَى الْحِكْمَةِ وَلِلرَّجُلِ الَّذِي أَحْرَزَ فَهْماً،١٣
14 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато.
لأَنَّ مَكَاسِبَهَا أَفْضَلُ مِنْ مَكَاسِبِ الْفِضَّةِ، وَأَرْبَاحَهَا خَيْرٌ مِنْ أَرْبَاحِ الذَّهَبِ الْخَالِصِ.١٤
15 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.
هِيَ أَثْمَنُ مِنَ الْجَوَاهِرِ، وَكُلُّ نَفَائِسِكَ لَا تُعَادِلُهَا.١٥
16 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.
فِي يَمِينِهَا حَيَاةٌ مَدِيدَةٌ وَفِي يَسَارِهَا غِنىً وَجَاهٌ.١٦
17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.
طُرُقُهَا طُرُقُ نِعَمٍ، وَدُرُوبُهَا دُرُوبُ سَلامٍ.١٧
18 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.
هِيَ شَجَرَةُ حَيَاةٍ لِمَنْ يَتَشَبَّثُ بِها، وَهَنِيئاً لِمَنْ يَتَمَسَّكُ بِها.١٨
19 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.
بِالْحِكْمَةِ أَسَّسَ الرَّبُّ الأَرْضَ، وَبِالْفِطْنَةِ ثَبَّتَ السَّمَاوَاتِ فِي مَوَاضِعِهَا.١٩
20 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.
بِعِلْمِهِ تَفَجَّرَتِ اللُّجَجُ، وَقَطَرَ السَّحَابُ نَدىً.٢٠
21 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,
فَلا تَبْرَحْ يَا ابْنِي هَذِهِ مِنْ أَمَامِ عَيْنَيْكَ وَاعْمَلْ بِالرَّأْيِ الصَّائِبِ وَالتَّدْبِيرِ.٢١
22 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.
فَيَكُونَ هَذَانِ حَيَاةً لِنَفْسِكَ وَقَلادَةً تُجَمِّلُ عُنُقَكَ.٢٢
23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.
فَتَسْلُكُ آنَئِذٍ فِي طَرِيقِكَ آمِناً وَلا تَتَعَثَّرُ قَدَمُكَ.٢٣
24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.
إِذَا اضْطَجَعْتَ لَا يَعْتَرِيكَ خَوْفٌ، بَلْ تَرْقُدُ مُتَمَتِّعاً بِالنَّوْمِ اللَّذِيذِ.٢٤
25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,
لَا تَفْزَعْ مِنْ بَلِيَّةٍ مُبَاغِتَةٍ، وَلا مِمَّا يَجْرِي عَلَى الأَشْرَارِ مِنْ خَرَابٍ إِذَا حَلَّ بِهِمْ.٢٥
26 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.
لأَنَّ الرَّبَّ يَكُونُ مُعْتَمَدَكَ، وَيَصُونُ رِجْلَكَ مِنَ الشَّرَكِ.٢٦
27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.
لَا تَحْجُبِ الإِحْسَانَ عَنْ أَهْلِهِ كُلَّمَا كَانَ فِي وُسْعِكَ أَنْ تَقُومَ بِهِ.٢٧
28 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.
لَا تَقُلْ لِجَارِكَ: «اذْهَبِ الآنَ، ثُمَّ عُدْ ثَانِيَةً. غَداً أُعْطِيكَ مَا تَطْلُبُ»، طَالَمَا لَدَيْكَ مَا يَطْلُبُ.٢٨
29 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.
لَا تَتَآمَرْ بِالشَّرِّ عَلَى جَارِكَ الْمُقِيمِ مُطْمَئِنّاً إِلَى جُوَارِكَ.٢٩
30 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.
لَا تُخَاصِمْ أَحَداً مِنْ غَيْرِ عِلَّةٍ طَالَمَا لَمْ يُؤْذِكَ.٣٠
31 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,
لَا تَغَرْ مِنَ الظَّالِمِ وَلا تَخْتَرْ طُرُقَهُ.٣١
32 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.
لأَنَّ الْمُلْتَوِيَ رِجْسٌ لَدَى الرَّبِّ، أَمَّا الْمُسْتَقِيمُونَ فَهُمْ أَهْلُ ثِقَتِهِ.٣٢
33 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.
لَعْنَةُ الرَّبِّ تَنْصَبُّ عَلَى بَيْتِ الشِّرِّيرِ، لَكِنَّهُ يُبَارِكُ مَسْكَنَ الصِّدِّيقِ.٣٣
34 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.
يَسخَرُ مِنَ الْمُسْتَكْبِرِينَ السَّاخِرِينَ، وَيُغْدِقُ رِضَاهُ عَلَى الْمُتَوَاضِعِينَ٣٤
35 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам.
يَرِثُ الْحُكَمَاءُ كَرَامَةً، أَمَّا الْحَمْقَى فَيَرْتَدُونَ الْعَارَ.٣٥

< Притчи 3 >