Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
Qayta-qayta eyiblinip turup yene boyni qattiqliq qilghan kishi, Tuyuqsizdin dawalighusiz yanjilar.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
Heqqaniylar güllense, puqraliri shadlinar, Qebihler hoquq tutsa puqra nale-peryad kötürer.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
Danaliqni söygen oghul atisini xush qilar; Biraq pahishilerge hemrah bolghan uning mal-mülkini buzup-chachar.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
Padishah adalet bilen yurtini tinch qilar; Biraq baj-séliq salghan bolsa, uni weyran qilar.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
Öz yéqinigha xushamet qilghan kishi, Uning putlirigha tor teyyarlap qoyghandur.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
Rezil ademning gunahi özige qapqan yasap qurar; Biraq heqqaniy kishi naxshilar bilen shadlinar.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
Heqqaniy kishi miskinning dewasigha köngül bölür; Biraq yamanlar bolsa bu ishni chüshenmes.
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Hakawur kishiler sheherni qutritip dawalghutar; Biraq aqilaniler achchiq ghezeplerni yandurar.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
Dana kishi exmeq bilen dewalashsa, Exmeq hürpiyidu yaki külidu, netijisi haman tinchliq bolmas.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
Qanxorlar pak-diyanetliklerge nepretliner; Duruslarning jénini bolsa, ular qestler.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
Exmeq herdaim ichidiki hemmini ashkara qilar; Biraq dana özini bésiwalar.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
Hökümdar yalghan sözlerge qulaq salsa, Uning barliq xizmetkarliri yaman ögenmey qalmas.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
Gaday bilen uni ezgüchi kishi bir zéminda yashar; Her ikkisining közini nurlandurghuchi Perwerdigardur.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
Yoqsullarni diyanet bilen sorighan padishahning bolsa, Texti menggüge mehkem turar.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
Tayaq bilen tenbih-nesihet balilargha danaliq yetküzer; Biraq öz meylige qoyup bérilgen bala anisini xijaletke qaldurar.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
Yamanlar güllinip ketse, naheqlik köpiyer; Lékin heqqaniylar ularning yiqilghinini körer.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Oghlungni terbiyeliseng, u séni aram tapquzar; U könglüngni söyündürer.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
[Perwerdigarning] wehiysi bolmighan elning puqraliri yoldin chiqip bashpanahsiz qalar; Lékin Tewrat-qanunigha emel qilidighan kishi bextliktur.
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
Qulni söz bilenla tüzetkili bolmas; U sözüngni chüshen’gen bolsimu, étibar qilmas.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Aghzini basalmaydighan kishini körgenmu? Uningdin ümid kütkendin, exmeqtin ümid kütüsh ewzeldur.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
Kimki öz qulini kichikidin tartip öz meylige qoyup berse, Künlerning biride uning béshigha chiqar.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
Térikkek kishi jédel-majira qozghap turar; Asan achchiqlinidighan kishining gunahliri köptur.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
Meghrurluq kishini pes qilar, Biraq kemterlik kishini hörmetke érishtürer.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
Oghri bilen shérik bolghan kishi öz jénigha düshmendur; U soraqchining [guwah bérishke] agahlandurushini anglisimu, lékin rast gep qilishqa pétinalmas.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
Insan balisidin qorqush ademni tuzaqqa chüshüridu; Biraq kimki Perwerdigargha tayan’ghan bolsa, u bixeter kötürüler.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Köp kishiler hökümdardin iltipat izdep yürer; Biraq ademning heq-rizqi peqet Perwerdigarningla qolididur.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
Naheqler heqqaniylargha yirginchliktur; Durus yolda mangghan kishiler yamanlargha yirginchliktur.
