< Притчи 29 >

1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
Tisti, ki je pogosto grajan, otrjuje svoj vrat; nenadoma bo uničen in to brez rešitve.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
Kadar so pravični na oblasti, se ljudstvo veseli, toda kadar zlobni rojevajo pravila, ljudstvo žaluje.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
Kdorkoli ljubi modrost, razveseljuje svojega očeta, toda kdor se zadržuje s pocestnicami, zapravlja svoje imetje.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
Kralj s sodbo vzpostavlja deželo, toda kdor sprejema darila, jo prevrača.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
Človek, ki laska svojemu bližnjemu, razpenja mrežo za njegova stopala.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
V prestopku hudobneža je zanka, toda pravični prepeva in se veseli.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
Pravični preudarja stvar ubogega, toda zlobni se na to ne ozira.
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Posmehljivci mesto privedejo v zanko, toda modri možje odvrnejo bes.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
Če se moder človek prička z nespametnim človekom, bodisi besni ali se smeje, tam ni počitka.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
Krvoločnež sovraži poštenega, toda pravični išče njegovo dušo.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
Bedak izreka vse svoje mišljenje, toda moder človek ga zadrži za pozneje.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
Če vladar prisluhne lažem, so vsi njegovi služabniki zlobni.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
Ubog in varljiv človek se skupaj srečata; Gospod razsvetljuje oči obeh.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
Kralju, ki zvesto sodi ubogega, bo njegov prestol utrjen na veke.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
Palica in opomin dajeta modrost, toda otrok, prepuščen samemu sebi, svoji materi prinaša sramoto.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
Kadar so zlobni pomnoženi, narašča prestopek, toda pravični bodo videli njihov padec.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Grajaj svojega sina in dal ti bo počitek; da, tvoji duši bo dal veselje.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Kjer ni videnja ljudstvo propada, toda kdor se drži postave, je srečen.
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
Služabnik ne bo grajan z besedami; kajti čeprav razume, ne bo odgovoril.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Vidiš človeka, ki je nagel v svojih besedah? Več upanja je za bedaka kakor zanj.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
Kdor svojega služabnika od otroških let prefinjeno vzgaja, mu bo končno postal njegov sin.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
Jezen človek razvnema prepir, besen človek pa je obilen v prestopku.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
Človekov ponos ga bo ponižal, toda spoštovanje bo podpiralo ponižnega v duhu.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
Kdorkoli je družabnik s tatom, sovraži svojo lastno dušo; sliši preklinjanje, pa tega ne razkriva.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
Strah pred človekom prinaša zanko, toda kdorkoli svoje trdno upanje polaga v Gospoda, bo varen.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Mnogi iščejo vladarjevo naklonjenost, toda sodba vsakega človeka prihaja od Gospoda.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
Nepravičen človek je ogabnost pravičnemu in kdor je na svoji poti pošten, je ogabnost zlobnemu.

< Притчи 29 >