Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
Viro, qui corripientem dura cervice contemnit, repentinus ei superveniet interitus: et eum sanitas non sequetur.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
In multiplicatione iustorum laetabitur vulgus: cum impii sumpserint principatum, gemet populus.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
Vir, qui amat sapientiam, laetificat patrem suum: qui autem nutrit scorta, perdet substantiam.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
Rex iustus erigit terram, vir avarus destruet eam.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
Homo, qui blandis, fictisque sermonibus loquitur amico suo, rete expandit gressibus eius.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
Peccantem virum iniquum involvet laqueus: et iustus laudabit atque gaudebit.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
Novit iustus causam pauperum: impius ignorat scientiam.
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Homines pestilentes dissipant civitatem: sapientes vero avertunt furorem.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
Vir sapiens, si cum stulto contenderit, sive irascatur, sive rideat, non inveniet requiem.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
Viri sanguinum oderunt simplicem: iusti autem quaerunt animam eius.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
Totum spiritum suum profert stultus: sapiens differt, et reservat in posterum.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
Princeps, qui libenter audit verba mendacii, omnes ministros habet impios.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
Pauper, et creditor obviaverunt sibi: utriusque illuminator est Dominus.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
Rex, qui iudicat in veritate pauperes, thronus eius in aeternum firmabitur.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
Virga atque correptio tribuit sapientiam: puer autem, qui dimittitur voluntati suae, confundit matrem suam.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
In multiplicatione impiorum multiplicabuntur scelera: et iusti ruinas eorum videbunt.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Erudi filium tuum, et refrigerabit te, et dabit delicias animae tuae.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Cum prophetia defecerit, dissipabitur populus: qui vero custodit legem, beatus est.
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
Servus verbis non potest erudiri: quia quod dicis intelligit, et respondere contemnit.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Vidisti hominem velocem ad loquendum? stultitia magis speranda est, quam illius correptio.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
Qui delicate a pueritia nutrit servum suum, postea sentiet eum contumacem.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
Vir iracundus provocat rixas: et qui ad indignandum facilis est, erit ad peccandum proclivior.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
Superbum sequitur humilitas: et humilem spiritu suscipiet gloria.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
Qui cum fure participat, odit animam suam: adiurantem audit, et non indicat.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
Qui timet hominem, cito corruet: qui sperat in Domino, sublevabitur.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Multi requirunt faciem principis: et iudicium a Domino egreditur singulorum.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
Abominantur iusti virum impium: et abominantur impii eos, qui in recta sunt via. Verbum custodiens filius, extra perditionem erit.
