Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
| אִישׁ תּוֹכָחוֹת מַקְשֶׁה־עֹרֶף פֶּתַע יִשָּׁבֵר וְאֵין מַרְפֵּֽא׃ |
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
| בִּרְבוֹת צַדִּיקִים יִשְׂמַח הָעָם וּבִמְשֹׁל רָשָׁע יֵאָנַֽח עָֽם׃ |
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
| אִישׁ־אֹהֵב חׇכְמָה יְשַׂמַּח אָבִיו וְרֹעֶה זוֹנוֹת יְאַבֶּד־הֽוֹן׃ |
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
| מֶלֶךְ בְּמִשְׁפָּט יַעֲמִיד אָרֶץ וְאִישׁ תְּרוּמוֹת יֶהֶרְסֶֽנָּה׃ |
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
| גֶּבֶר מַחֲלִיק עַל־רֵעֵהוּ רֶשֶׁת פּוֹרֵשׂ עַל־פְּעָמָֽיו׃ |
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
| בְּפֶשַֽׁע אִישׁ רָע מוֹקֵשׁ וְצַדִּיק יָרוּן וְשָׂמֵֽחַ׃ |
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
| יֹדֵעַ צַדִּיק דִּין דַּלִּים רָשָׁע לֹא־יָבִין דָּֽעַת׃ |
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
| אַנְשֵׁי לָצוֹן יָפִיחוּ קִרְיָה וַחֲכָמִים יָשִׁיבוּ אָֽף׃ |
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
| אִֽישׁ־חָכָם נִשְׁפָּט אֶת־אִישׁ אֱוִיל וְרָגַז וְשָׂחַק וְאֵין נָֽחַת׃ |
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
| אַנְשֵׁי דָמִים יִשְׂנְאוּ־תָם וִישָׁרִים יְבַקְשׁוּ נַפְשֽׁוֹ׃ |
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
| כׇּל־רוּחוֹ יוֹצִיא כְסִיל וְחָכָם בְּאָחוֹר יְשַׁבְּחֶֽנָּה׃ |
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
| מֹשֵׁל מַקְשִׁיב עַל־דְּבַר־שָׁקֶר כׇּֽל־מְשָׁרְתָיו רְשָׁעִֽים׃ |
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
| רָשׁ וְאִישׁ תְּכָכִים נִפְגָּשׁוּ מֵאִיר עֵינֵי שְׁנֵיהֶם יְהֹוָֽה׃ |
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
| מֶלֶךְ שׁוֹפֵט בֶּאֱמֶת דַּלִּים כִּסְאוֹ לָעַד יִכּֽוֹן׃ |
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
| שֵׁבֶט וְתוֹכַחַת יִתֵּן חׇכְמָה וְנַעַר מְשֻׁלָּח מֵבִישׁ אִמּֽוֹ׃ |
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
| בִּרְבוֹת רְשָׁעִים יִרְבֶּה־פָּשַׁע וְצַדִּיקִים בְּֽמַפַּלְתָּם יִרְאֽוּ׃ |
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
| יַסֵּר בִּנְךָ וִינִיחֶךָ וְיִתֵּן מַעֲדַנִּים לְנַפְשֶֽׁךָ׃ |
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
| בְּאֵין חָזוֹן יִפָּרַֽע עָם וְשֹׁמֵר תּוֹרָה אַשְׁרֵֽהוּ׃ |
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
| בִּדְבָרִים לֹא־יִוָּסֶר עָבֶד כִּֽי־יָבִין וְאֵין מַעֲנֶֽה׃ |
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
| חָזִיתָ אִישׁ אָץ בִּדְבָרָיו תִּקְוָה לִכְסִיל מִמֶּֽנּוּ׃ |
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
| מְפַנֵּק מִנֹּעַר עַבְדּוֹ וְאַחֲרִיתוֹ יִהְיֶה מָנֽוֹן׃ |
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
| אִֽישׁ־אַף יְגָרֶה מָדוֹן וּבַעַל חֵמָה רַב־פָּֽשַׁע׃ |
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
| גַּאֲוַת אָדָם תַּשְׁפִּילֶנּוּ וּשְׁפַל־רוּחַ יִתְמֹךְ כָּבֽוֹד׃ |
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
| חוֹלֵק עִם־גַּנָּב שׂוֹנֵא נַפְשׁוֹ אָלָה יִשְׁמַע וְלֹא יַגִּֽיד׃ |
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
| חֶרְדַּת אָדָם יִתֵּן מוֹקֵשׁ וּבוֹטֵחַ בַּיהֹוָה יְשֻׂגָּֽב׃ |
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
| רַבִּים מְבַקְשִׁים פְּנֵֽי־מוֹשֵׁל וּמֵיְהֹוָה מִשְׁפַּט־אִֽישׁ׃ |
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
| תּוֹעֲבַת צַדִּיקִים אִישׁ עָוֶל וְתוֹעֲבַת רָשָׁע יְשַׁר־דָּֽרֶךְ׃ |
