Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
Mũndũ ũrĩa ũikaraga omĩtie ngingo thuutha wa kũrũithio maita maingĩ, akaanangwo o rĩmwe, na aage kĩhonia.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
Rĩrĩa andũ arĩa athingu matheerema, andũ nĩmakenaga; no rĩrĩa andũ arĩa aaganu maathana, andũ nĩgũcaaya macaayaga.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
Mũndũ ũrĩa wendete ũũgĩ atũũragia ithe na gĩkeno, no mũndũ ũrĩa ũceeraga na maraya nĩgũitanga aitangaga ũtonga wake.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
Mũthamaki ũrĩ matuĩro ma kĩhooto aikaragia bũrũri ũrĩ mwĩkindĩru, no ũrĩa ũkorokagĩra mahaki nĩ kwananga awanangaga.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
Mũndũ ũrĩa wĩyendithagĩrĩria harĩ mũndũ wa itũũra rĩake na maheeni, nĩ wabu aambagĩra magũrũ make.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
Mũndũ mwaganu ategagwo nĩ mehia make we mwene, no mũndũ mũthingu ainaga na agakena.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
Andũ arĩa athingu nĩmamenyagĩrĩra kĩhooto kĩa arĩa athĩĩni, no arĩa aaganu matirũmbũyagia kĩhooto kĩao.
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Anyũrũrania matũmaga itũũra inene rĩrĩmbũke ta mwaki, no andũ oogĩ nĩkũniina maniinaga marakara.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
Mũndũ mũũgĩ angĩthiĩ igooti-inĩ na mũndũ mũkĩĩgu, mũndũ mũkĩĩgu arĩrĩmbũkaga nĩ marakara na akanyũrũrania, naguo thayũ ũkaaga.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
Andũ arĩa maitaga thakame nĩmathũire mũndũ mwĩhokeku, no andũ arĩa arũngĩrĩru macaragia ũrĩa mangĩtiirĩrĩra muoyo wake.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
Mũndũ mũkĩĩgu aitũrũraga marakara make mothe, no mũndũ mũũgĩ aikaraga amarigĩrĩirie, akahoorera.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
Mũndũ ũrĩa wathanaga angĩthikĩrĩria maheeni-rĩ, anene ake othe matuĩkaga andũ aaganu.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
Mũndũ mũthĩĩni na mũndũ mũhinyanĩrĩria harĩ ũndũ ũmwe ũmahaananĩtie: Jehova nĩwe ũtũmaga maitho mao eerĩ moone.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
Mũthamaki angĩtuĩra athĩĩni ciira na kĩhooto-rĩ, gĩtĩ gĩake kĩa ũnene gĩtũũraga kĩrũmĩte nginya tene.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
Rũthanju na kũrũithio ciĩkagĩra mũndũ ũũgĩ, no mwana wa kũrekererio aconorithagia nyina.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
Hĩndĩ ĩrĩa andũ aaganu matheerema, noguo mehia matheeremaga, no andũ arĩa athingu nĩmakerorera igwa rĩao.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Herithagia mũrũguo, na nĩagatũma ũgĩe na thayũ; nĩagatũma ũgĩe na gĩkeno ngoro-inĩ.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Kũrĩa gũtarĩ na ũguũrio, kĩrĩndĩ gĩticookaga kwĩrigĩrĩria; no gũkena nĩ mũndũ ũrĩa ũrũmagia watho.
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
Ndungata ndĩngĩhera nĩ kwarĩrio gũtheri; o na ĩngĩtaũkĩrwo nĩ ũhoro ndĩngĩũrũmbũiya.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Wanona mũndũ ũhiũhaga kwaria? Mũndũ mũkĩĩgu arĩ na kĩĩrĩgĩrĩro kũmũkĩra.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
Mũndũ angĩnania ndungata yake kuuma wĩthĩ wayo, marigĩrĩrio-inĩ nĩĩkamũrehera kĩeha.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
Mũndũ wa marakara aarahũraga ngarari, nake mũndũ wa marũrũ agĩĩaga na mehia maingĩ.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
Mwĩtĩĩo wa mũndũ nĩũmũnyiihagia, no mũndũ ũrĩa wa ngoro ya kwĩnyiihia nĩagatĩĩo.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
Mũndũ wa kũgĩa thiritũ na mũici nĩ muoyo wake mwene athũire; ehĩtithagio na ndangĩruta ũira.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
Gwĩtigĩra mũndũ gũtuĩkaga mũtego, no ũrĩa wĩhokaga Jehova aikaraga arĩ mũgitĩre.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Andũ aingĩ nĩmacaragia kũiguuo nĩ mũnene, no mũndũ oonaga kĩhooto kuuma kũrĩ Jehova.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
Andũ arĩa athingu monaga andũ arĩa matarĩ ehokeku ta kĩndũ kĩrĩ magigi; nao andũ arĩa aaganu moonaga andũ arĩa arũngĩrĩru ta kĩndũ kĩrĩ magigi.
