Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
Un homme souvent réprimandé et persistant dans son entêtement est brisé soudain et sans retour.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
Quand dominent les justes, le peuple est en joie; quand les méchants gouvernent, le peuple gémit.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
L’Homme qui aime la sagesse réjouit son père; celui qui fréquente des courtisanes mange son bien.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
Un roi grandit son pays par la justice: avide de dons, il le ruine.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
Qui flatte son prochain tend un filet sous ses pas.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
Le péché devient un piège pour le méchant; le juste jubile et savoure sa joie.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
Le juste se pénètre du droit des humbles; le méchant ne sait rien comprendre.
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Les persifleurs mettent la ville en ébullition; les sages apaisent les colères.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
Quand un sage est en discussion avec un sot, celui-ci s’emporte ou ricane, mais de calme, point!
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
Les assassins en veulent à l’innocent; les honnêtes gens recherchent sa personne.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
Le sot lâche toute sa mauvaise humeur; le sage finit par la calmer.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
Le souverain accueille-t-il le mensonge, tous ses serviteurs sont pervers.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
Le pauvre et l’exploiteur se retrouvent ensemble: l’Eternel fait luire sa lumière aux yeux de tous deux.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
Que le roi juge les humbles avec équité, son trône en sera affermi à jamais.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
Verge et reproches inculquent la sagesse, un enfant livré à lui-même fait le déshonneur de sa mère.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
Quand les méchants dominent, le mal augmente, mais les justes seront témoins de leur chute.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Corrige ton fils, tu en auras du plaisir; il donnera de douces joies à ton âme.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Faute de, révélation prophétique, le peuple s’abandonne au désordre; mais heureux s’il observe la loi!
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
Ce n’est pas avec des paroles qu’on corrige l’esclave: s’il les comprend, il n’en tient pas compte.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Vois-tu un homme précipité dans ses paroles, le sot a plus d’avenir que lui.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
Qui gâte son esclave dès l’enfance aboutit à en faire un parasite.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
Un homme irascible provoque des disputes; qui se laisse emporter par la colère accumule les fautes.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
L’Orgueil de l’homme amène son abaissement; la modestie est une source d’honneur.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
Qui partage avec un voleur est son propre ennemi: il entend l’adjuration et ne peut rien dénoncer.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
La peur fait tomber l’homme dans un piège; qui met sa confiance en l’Eternel est à l’abri.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Beaucoup recherchent la faveur du prince; mais c’est Dieu qui attribue à chacun son dû.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
Le malfaiteur est en horreur aux justes, et l’honnête homme est en horreur au méchant.
