Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
Ame si woka mo na zi gede gake wògbe lia kɔ la, atsrɔ̃ zi ɖeka kpata xɔnamemanɔŋutɔe.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
Ne ame dzɔdzɔewo le dzi ɖum la, amewo dzɔa dzi; ke ne dziɖuɖu ge ɖe ame vɔ̃ɖiwo ƒe asi me la, amewo ŋena.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
Ame si lɔ̃a nunya la hea dzidzɔ vɛ na fofoa, ke ame si dze xɔ̃ gbolowo la gblẽa eƒe ga dome.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
To afia nyui tsotso me fia hea dedinɔnɔ vɛ na dukɔ, ke fia si klẽa ŋu ɖe zãnuxɔxɔ ŋu la gbãa du.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
Ame si do fuflugba na ehavi la le ɖɔ ɖom na eya ŋutɔ ƒe afɔ.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
Ame vɔ̃ɖi ƒe nu vɔ̃ denɛ mɔ me, ke ame dzɔdzɔe adzi ha atso aseye.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
Ame dzɔdzɔewo tsɔa ɖe le afiatsotso na hiãtɔwo me gake ame vɔ̃ɖiwo ya metsɔa ɖeke le eme o.
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Fewuɖulawo dea ʋunyaʋunya du me, ke nunyalawo tsia dziku nu.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
Nunyala yi ʋɔnudrɔ̃ƒe kple bometsila, bometsila le adã fiam, le fewu ɖum eye ŋutifafa meli o.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
Hlɔ̃dolawo lé fu ŋutsu nuteƒewɔla eye wodina be yewoawu dzi dzadzɛ tɔ.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
Bometsila ɖea eƒe dziku katã fiana, ke nunyala ɖua eɖokui dzi.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
Ne dziɖula ɖo to beblenyawo la, eƒe dɔnunɔlawo katã zua ŋutasẽlawo.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
Nu ɖeka sia le hiãtɔ kple ameteɖetola siaa si, Yehowae wɔ ŋku na wo ame evea.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
Ne fia drɔ̃ ʋɔnu na hiãtɔ ɖe dzɔdzɔenyenye dzi la, eƒe fiazikpui anɔ dedie ɣe sia ɣi.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
Ameƒoti si wotsɔna ɖɔa ame ɖoe la fiaa nunya ame, gake ɖevi si womehe o la dea ŋukpe mo na dadaa.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
Ne ame vɔ̃ɖiwo le dzi ɖum la, nu vɔ̃ hã dea dzi, ke ame dzɔdzɔewo akpɔ woƒe anyidzedze.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Ne èhe viwò ŋutsuvi la, ekema àkpɔ ŋutifafa eye wòahe dzidzɔ vɛ na wò luʋɔ.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Afi si ɖeɖefia mele o la, amewo wɔa woƒe lɔlɔ̃nu; ke woayra ame si léa sea me ɖe asi.
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
Numenya ɖeɖe mate ŋu aɖɔ dɔla ɖo o, togbɔ be ese egɔme hã la, mawɔ ɖe edzi o.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Èkpɔ ame si ƒoa nu blablablaa? Mɔkpɔkpɔ geɖe li na bometsila wu eya amea gɔ̃ hã.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
Ne ŋutsu aɖe wɔ vi na eƒe subɔviŋutsu tso eƒe ɖevime la, ahe nuxaxa vɛ le nuwuwua.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
Ŋutsu dɔmedzoetɔ dea dzre amewo dome eye ame si doa dziku kabakaba la wɔa nu vɔ̃ geɖe.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
Ŋutsu si dana la ɖua ŋukpe, ke wobua ŋutsu si bɔbɔa eɖokui ɖe anyi le gbɔgbɔ me.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
Ame si wɔ ɖeka kple fiafitɔ la nye eya ŋutɔ ƒe futɔ; wonana wòkaa atam eye mekpɔ mɔ akɔ nu le edzi o.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
Vɔvɔ̃ si le ame aɖe me lae nyea mɔ nɛ, ke ame si ka ɖe Yehowa dzi la nɔa dedie.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Ame geɖewo dina be yewoado ɖe dziɖula ŋkume, aƒo nu kplii gake Yehowa gbɔ ame ƒe afiatsotso tsona.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
Nu gbegblẽ wɔla nye ŋunyɔ na ame dzɔdzɔe eye nu dzɔdzɔe wɔla nye ŋunyɔ na ame vɔ̃ɖi.
