Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
He, that being often reproved hardeneth [his] neck, shall suddenly be destroyed, and that without remedy.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
When the righteous are in authority, the people rejoice: but when the wicked beareth rule, the people mourn.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
He that loveth wisdom rejoiceth his father: but he that keepeth company with harlots spendeth [his] substance.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
The king by judgment establisheth the land: but he that receiveth gifts overthroweth it.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
A man that flattereth his neighbor spreadeth a net for his feet.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
In the transgression of an evil man [there is] a snare: but the righteous doth sing and rejoice.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
The righteous considereth the cause of the poor: [but] the wicked regardeth not to know [it].
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Scornful men bring a city into a snare: but wise [men] turn away wrath.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
[If] a wise man contendeth with a foolish man, whether he rageth or laugheth, [there is] no rest.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
The blood-thirsty hate the upright: but the just seek his soul.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
A fool uttereth all his mind: but a wise [man] keepeth it in till afterwards.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
If a ruler hearkeneth to lies, all his servants [are] wicked.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
The poor and the deceitful man meet together: the LORD enlighteneth both their eyes.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
The king that faithfully judgeth the poor, his throne shall be established for ever.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
The rod and reproof give wisdom: but a child left [to himself] bringeth his mother to shame.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
When the wicked are multiplied, transgression increaseth: but the righteous shall see their fall.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Correct thy son, and he shall give thee rest; yes, he shall give delight to thy soul.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Where [there is] no vision, the people perish: but he that keepeth the law, happy [is] he.
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
A servant will not be corrected by words: for though he understandeth, he will not answer.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Seest thou a man [that is] hasty in his words? [there is] more hope of a fool than of him.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
He that delicately bringeth up his servant from a child shall have him at length become [his] son.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
An angry man stirreth up strife, and a furious man aboundeth in transgression.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
A man's pride shall bring him low: but honor shall uphold the humble in spirit.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
Whoever is partner with a thief, hateth his own soul: he heareth cursing, and discloseth [it] not.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
The fear of man bringeth a snare: but he who putteth his trust in the LORD shall be safe.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Many seek the ruler's favor; but [every] man's judgment [cometh] from the LORD.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
An unjust man [is] an abomination to the just: and [he that is] upright in the way [is] abomination to the wicked.
