Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
He that being often reproved stiffeneth his neck, suddenly shall be hurt, and there be no healing.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
When the righteous become great, the people rejoice, but, when a lawless man beareth rule, a people sigh.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
A man who loveth wisdom, gladdeneth his father, but, a companion of harlots, destroyeth wealth.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
A king, by justice, shall establish a land, —but, a man open to bribes, bringeth it to ruin.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
A man who flattereth his neighbour, spreadeth, a net, over his steps.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
In the transgression of a wicked man, is a snare, but, the righteous, doth shout in triumph and rejoice.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
The righteous doth acknowledge the plea of the poor, but, the lawless, regardeth not knowledge.
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Men given to mockery, inflame a city, —but, wise men, turn away anger.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
A wise man pleading with a foolish man, whether he rage or laugh, there is no settlement.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
Blood-thirsty men, hate the blameless man, and, as for the upright, they seek his life.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
All his anger, doth a dullard let go, but, a wise man, by keeping it back, stilleth it.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
When a ruler giveth heed to the word of falsehood, all his attendants, become lawless.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
The poor man and the man of usury, meet together, he that enlighteneth the eyes of them both, is Yahweh.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
When a king judgeth faithfully the poor, his throne, to futurity, shall be established.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
A rod with rebuke, giveth wisdom, but, a youth unrestrained, bringeth shame to his mother.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
When the lawless become great, transgression increaseth, but, the righteous, shall behold, their ruin.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Correct thy son, that he may give thee rest, that he may give delight to thy soul.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Where there is no vision, a people is let loose, but, he that keepeth instruction, how happy is he!
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
By words, a servant will not be corrected, though he perceiveth, yet is there no answer.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Thou hast seen a man hasty in his words, —there is, more hope of a dullard, than of him.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
He that dealeth tenderly with his servant from childhood, in his after life, shall have him for a son.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
A man given to anger, stirreth up strife, and, he that exceedeth in wrath, aboundeth in transgression.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
The loftiness of a man, layeth him low, —but, one of a lowly spirit, shall attain unto honour.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
He that shareth with a thief, hateth himself, an oath, he heareth, yet may not tell.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
The fear of man, setteth a snare, but, he that trusteth in Yahweh, shall be placed on high.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Many, seek the face of a ruler, but, from Yahweh, is the sentence of each one.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
An abomination to the righteous, is the man of perversity, and, an abomination to the lawless, is a man of straightforward way.
