Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
He that being often reproved hardeneth his neck shall suddenly be broken, and that without remedy.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
When the righteous are increased, the people rejoice: but when a wicked man beareth rule, the people sigh.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
Whoso loveth wisdom rejoiceth his father: but he that keepeth company with harlots wasteth [his] substance.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
The king by judgment establisheth the land: but he that exacteth gifts overthroweth it.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
A man that flattereth his neighbour spreadeth a net for his steps.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
In the transgression of an evil man there is a snare: but the righteous doth sing and rejoice.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
The righteous taketh knowledge of the cause of the poor: the wicked hath not understanding to know [it].
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Scornful men set a city in a flame: but wise men turn away wrath.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
If a wise man hath a controversy with a foolish man, whether he be angry or laugh, there will be no rest.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
The bloodthirsty hate him that is perfect: and as for the upright, they seek his life.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
A fool uttereth all his anger: but a wise man keepeth it back and stilleth it.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
If a ruler hearkeneth to falsehood, all his servants are wicked.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
The poor man and the oppressor meet together: the LORD lighteneth the eyes of them both.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
The king that faithfully judgeth the poor, his throne shall be established for ever.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
The rod and reproof give wisdom: but a child left to himself causeth shame to his mother.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
When the wicked are increased, transgression increaseth: but the righteous shall look upon their fall.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Correct thy son, and he shall give thee rest; yea, he shall give delight unto thy soul.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Where there is no vision, the people cast off restraint: but he that keepeth the law, happy is he.
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
A servant will not be corrected by words: for though he understand he will not give heed.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Seest thou a man that is hasty in his words? there is more hope of a fool than of him.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
He that delicately bringeth up his servant from a child shall have him become a son at the last.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
An angry man stirreth up strife, and a wrathful man aboundeth in transgression.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
A man’s pride shall bring him low: but he that is of a lowly spirit shall obtain honour.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
Whoso is partner with a thief hateth his own soul: he heareth the adjuration and uttereth nothing.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
The fear of man bringeth a snare: but whoso putteth his trust in the LORD shall be safe.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Many seek the ruler’s favour: but a man’s judgment [cometh] from the LORD.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
An unjust man is an abomination to the righteous: and he that is upright in the way is an abomination to the wicked.
