Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
Ngʼat masiko katoke tek bangʼ siem mangʼeny ibiro tieko apoya nono maonge konyruok.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
Ka joma kare dhiyo nyime, ji mor, ka joricho ema otelo e loch ji ywak ka gichur.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
Ngʼat mohero rieko miyo wuon mare mor, to ngʼat momako osiep kod jachode ketho mwandune.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
Gi adiera ema ruoth miyo piny bet mochungʼ motegno, to ngʼat mawuor ne asoya muke magoye piny.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
Ngʼat mawuondo jabute ochiko obadho e tiende.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
Ngʼat marach dwodore e obadho mar richone owuon, to ngʼat makare nyalo wer mobed mamor.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
Ngʼat makare winjo ywak jochan mondo otimnegi gima kare, to ngʼat marach ok dew gimoro.
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Joma jaro ji kelo koko e dala, to jomariek ringo aa e mirima.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
Ka ngʼat mariek odhiyo gi ngʼat mofuwo e od bura, to ngʼat mofuwo goyo koko kendo jero, kendo kwe bedo maonge.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
Joma ohero chwero remo mon kod jogo modimbore, kendo gidwaro yo mar nego joma jo-ratiro.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
Ngʼat mofuwo chiwore duto komwomore amwoma e mirimbe, to ngʼat mariek ritore ka ogare.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
Ka ruoth thoro chiko ite ne miriambo, to jootene duto bedo joma timbegi richo.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
Jachan gi ngʼat mahinyo ji nigi gimoro achiel machalre: Jehova Nyasaye miyogi wenge maneno kargi ji ariyogo.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
Ka ruoth ongʼado bura ne jochan kod adiera, kom ruodhe biro bedo moritore ma ok hinyre.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
Ka ichwado nyathi kendo ikwere eka ikonye bedo mariek to nyathi ma owe aweya kelo wichkuot ne min mare.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
Ka jaricho dhiyo nyime maber, e kaka richo bende medore, to joma kare biro neno podho margi.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Kum wuodi, to obiro miyi kwe; kendo obiro kelo mor ne chunyi.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Kama onge lek, to ji chunygi aa to ngʼama orito chik en ngʼat mogwedhi.
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
Misumba ok nyal kony kirieye mana gi wach kende; kata bed ni owinjo, to ok obi rwako.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Bende ineno ngʼato ma wuoyo ka rikni mapiyo piyo? Nitie geno mathoth kuom ngʼat mofuwo maloye.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
Ka ngʼato omiyo misumbane gik moko duto chakre ka en rawera, obiro kelo kuyo e gikone.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
Ngʼat ma iye owangʼ kelo masira, to ngʼat makecho piyo timo richo mathoth.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
Sunga ngʼato ema miyo opodho, to ngʼat ma chunye muol yudo pak.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
Ngʼat makonyo jakuo mondo okwal ema bedo jasike owuon; nikech osekwongʼore kendo ok onyal bedo janeno.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
Luoro mar dhano biro nyisore ni en gima duodo ngʼato, to ngʼat mogeno kuom Jehova Nyasaye orite maonge hinyruok.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Ji mangʼeny dwaro mondo girom gi ruoth, to en mana kuom Jehova Nyasaye ema adiera yudoree.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
Joma kare mon gi joma ok jo-adiera, to joricho mon gi joma oriere tir.
