Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
Hvo Nakken gør stiv, skønt revset tit, han knuses brat uden Lægedom.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
Er der mange retfærdige, glædes Folket, men råder de gudløse, sukker Folket.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
Hvo Visdom elsker, glæder sin Fader, hvo Skøger omgås, bortødsler Gods.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
Kongen grundfæster Landet med Ret, en Udsuger lægger det øde.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
Mand, der smigrer sin Næste, breder et Net for hans Fod.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
I sin Brøde hildes den onde, den retfærdige jubler af Glæde.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
Den retfærdige kender de ringes Retssag; den gudløse skønner intet.
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Spottere ophidser Byen, men Vismænd, de stiller Vrede.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
Går Vismand i Rette med Dåre, vredes og ler han, alt preller af.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
De blodtørstige hader lydefri Mand, de retsindige tager sig af ham.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
En Tåbe slipper al sin Voldsomhed løs, Vismand stiller den omsider.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
En Fyrste, som lytter til Løgnetale, får lufter gudløse Tjenere.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
Fattigmand og Blodsuger mødes, HERREN giver begges Øjne Glans.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
En Konge, der dømmer de ringe med Ret, hans Trone står fast evindelig.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
Ris og Revselse, det giver Visdom, uvorn Dreng gør sin Moder Skam.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
Bliver mange gudløse tiltager Synd; retfærdige ser med Fryd deres Fald.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Tugt din Søn, så kvæger han dig og bringer din Sjæl, hvad der smager.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Uden Syner forvildes et Folk; salig den, der vogter på Loven.
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
Med Ord lader Træl sig ikke tugte, han fatter dem vel, men adlyder ikke.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Ser du en Mand, der er hastig til Tale, for en Tåbe er der snarere Håb end for ham.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
Forvænner man sin Træl fra ung, vil han til sidst være Herre.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
Hidsig Mand vækker Strid, vredladen Mand gør megen Synd.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
Et Menneskes Hovmod ydmyger ham, den ydmyge opnår Ære.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
Hæleren hader sit Liv, han hører Forbandelsen, men melder intet.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
Frygt for Mennesker leder i Snare, men den, der stoler på HERREN, er bjærget.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Mange søger en Fyrstes Gunst; Mands Ret er dog fra HERREN.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
Urettens Mand er retfærdiges Gru, hvo redeligt vandrer, gudløses Gru.
