Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
Akiphona sangnom loupa chu, hetman louva huhdoh lel'a kisumang ding ahi.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
Mikitah ho vaihom le thaneija apan teng, mipi akipah in athanom jin; hinlah miphalou in vai ahom tengle, mipi chunga gim hesoh alhung jitai.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
Chihna ngaisang pa din apa akipah jin, hinlah noti hotoh kivop jingpan vang anei le agou amangchai bep e.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
Thu dihtah'a atan jeh chun lengpan, gamsunga chen detna aphutdoh jin; hinlah nehguh kilah pan vang, gamsung amanthahsah jin ahi.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
Aheng akom lhem a pang pan, akeng tenia akipal lhuhna ding thang akido ahibouve.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
Migilou chu ama le ama athangkam achun a-oh jin, mikitah vang chun la-asan akipah thanom jitai.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
Mikitah in vaichate dihna chu asuhmil peh ngaipon, migilou ding in vang hitobang thil hi het ahahsai.
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Mi tot chavei hon khopi jeng jong meijin ahal lha jiuvin, miching hon vang lunghanna jeng jong apeldoh theijun ahi.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
Michingin mingol akinahpia ahileh, mingol chu alung hangin anuisat bep jin, hinlah lungkim na aum poi.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
Mi thisan sohat hon nolnabei ho athet uvin, chule migilou in nolnabei mi chu thisan sodin ahol lejin ahi.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
Mingol alunghan pet leh im neilou in aum jin, miching vang chu ima seilouvin aim mang jitai.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
Vaihom pan thujou sei akhohsah'a ahileh, ama thumop ho jouse chu migilou ngen soh diu ahi.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
Vaichapa le asugentheipa jong kimuto ding, ijehinem itileh amit teni lhon hasah jong Yahweh Pakai ahi.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
Lengpan vaichate chu akitoh toa thu atanpeh a ahileh, alaltouna imatih chan a kiphut det ding ahi.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
Mol thoa kiphona hin chihna atah lang in, ama chamtah'a lhaji chapang chun anu ajumso teije.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
Migilouhon vai ahom'uva thaneija apan tenguleh, bolkhelna atam cheh jin; hinlah mikitah hon migilou ho lhuhpet amu diu ahi.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Nachapa nahil chah le tha ol-na nanei thei ding, chuteng ama jal'a nakipa ding ahi.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Gaothu kisei louna mun achun mipi alamvai jin, hinlah Dan thu nit chan chu anun nom ahiye.
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
Thu cheng jengseh in soh chu athunun joupon, aman ahet vang in khohsahna anei thei jipoi.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Geltoh louva thusei namu khah em? Hitobang mihem sang chun mingol chunga kinepna aum joi.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
Sohkhat aneova pat hoithona'a hin khou khah achun, achaina teng ama nei le gou loa apan akimudoh jin ahi.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
Mi alungsa jenga chun kinahna asodoh jin, chule lunghanna'a dim jing michun bolkhel tampi anei lojie.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
Mihem kiti hi kiletsah nan ahinsuh nemji ahin, koi hileh alungthim a kineosah chan chu mi jabolna chang ding ahi.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
Gucha kithopia pang chun ama hinkho tahbah jong adei pon, gaosapna thu ajah jeng vang in imacha aphongdoh jipoi.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
Mihem a kingaina kiti hi kipalna ahin, Yahweh Pakaija kisongpa vang chu hoidoh tei ding ahi.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Mi tamtah in vaihompa lung lhaisah ding angaito uvin, hinlah thudih tanna hi Yahweh Pakaija hung konbou ahi.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
Mikitah ho din thu adih louva tanpa hi thet umtah ahin, chule migilou ding in jong adih jenga lamjotpa chu thet umtah ahi.
