Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
Toelthamnah a om lalah a rhawn aka mangkhak sak hlang tah hoeihnah om kolla pahoi khaem ni.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
Hlang dueng a pul vaengah pilnam a kohoe. Tedae halang loh a taemrhai vaengah pilnam huei.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
Cueihnah aka lungnah hlang loh a napa ko a hoe sak. Tedae pumyoi neh aka luem loh boeirhaeng khaw a milh sak.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
Tiktamnah dongah ni manghai loh khohmuen a pai sak. Tedae kapbaih aka ca hlang loh khohmuen a koengloeng.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
A hui taengah aka hoem hlang khaw amah khokan dongah ni lawk a tung coeng.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
Hlang boethae loh boekoeknah neh hlaeh a tung. Tedae aka dueng tah tamhoe tih a kohoe.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
Aka dueng long tah tattloel kah dumlai a ming pah. Halang long tah mingnah pataeng a yakming moenih.
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Saipaat hlang rhoek loh khorha a sat. Tedae hlang cueih rhoek long tah thintoek pataeng a dolh.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
Hlang cueih loh hlang ang taengah lai a thui. Tedae a tlai phoeiah tah luem puei cakhaw mongnah om mahpawh.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
Thii aka hal hlang rhoek loh cuemthuek te a hmuhuet uh. Tedae aka thuem rhoek long tah a hinglu a toem pah.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
Aka ang loh a mueihla khaw boeih a poh. Tedae aka cueih long tah a hnuk ah domyok a ti.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
A hong ol aka hnatung loh a taemrhai vaengah, a bibi rhoek khaw boeih halang uh.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
Khodaeng neh hlang kah a hnaephnapnah a humcui rhoi vaengah, BOEIPA loh a boktlap la mik a tueng sak.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
A ngolkhoel cikngae yoeyah sak ham atah, tattloel ham khaw manghai loh oltak neh lai a tloek pah.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
Cungcik neh toelthamnah loh cueihnah a paek. Tedae a hlahpham camoe loh a manu yah a bai.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
Halang rhoek a pul vaengah boekoek khaw pul. Tedae aka dueng long tah amih a cungkunah lam ni a. hmuh eh.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Na capa te toel lamtah na duem bitni. Na hinglu ham khaw buhmong m'paek ni.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Mangthui a om pawt atah pilnam khaw pam. Tedae olkhueng aka ngaithuen tah a yoethen pai.
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
Ol bueng neh sal a toel thai moenih. Yakming cakhaw hlat hae mahpawh.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
A ol neh aka cahawt hlang khaw na hmuh coeng. Anih lakah hlang ang taengah ngaiuepnah om ngai.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
A sal te a camoe lamloh aka dom tah, a hmailong ah khoemtloel la a coeng pah ni.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
Thintoek hlang loh olpungkacan a huek tih, kosi boei khaw boekoek la muep om.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
Hlang kah a hoemnah loh amah a kunyun sak. Te dongah a mueihla tlarhoel tah thangpomnah loh a moem.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
Hlanghuen taengah boe aka soep tah, a hinglu ni a. hmuhuet coeng. Thaephoeinah ya cakhaw, thui thai mahpawh.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
Hlang kah thuennah loh hlaeh ni a. tung eh. Tedae BOEIPA dongah aka pangtung tah sueng.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Aka taemrhai kah maelhmai khaw muep a tlap uh. Tedae hlang taengkah laitloeknah tah BOEIPA hut ni.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
Hlang dueng long tah dumlai te tueilaehkoi a ti. Tedae halang long tah longpuei aka thuem te tueilaehkoi a ti van.
