Притчи 29
1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
Dunu da dima dawa: ma: ne gagabole sia: sea, di da eso huluane ilia sia: hihini amola hame nabasea, eso enoga di da dafane, bu wa: legadomu gogolemu.
2 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
Moloidafa ouligisu dunu amo ea fi dunu da noga: le hahawane esala. Be moloi hame ouligisu dunu amo ea fi dunu da gayane, da: i dione esala.
3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
Nowa dunu e da Bagade Dawa: su Hou hogoi helesea, ea ada da ema hahawane amola nodoi ganumu. Be nowa dunu da sasagesu uda ema muni bagade galagasea da gagaoui bagade agoai.
4 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
Hina bagade da moloidafa hou hanai galea, ea fifi asi gala da gasa bagade dialumu. Be hina bagade da muni hanai fawane galea, e da ea fi dunu wadela: lesimu.
5 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
Di da dia dogolegei ilima dabua hahaeafusia, di da dina: sa: ima: ne sanisa.
6 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
Wadela: le hamosu dunu ilia hou da ilila: sa: ima: ne sani agoai gala. Be molole hamosu dunu da hahawane halegale lala.
7 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
Noga: i dunu da hame gagui dunu amola dunu huluane defele ba: sa. Be wadela: le hamosu dunu ilia amo hou hame dawa: sa.
8 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
Hina: hou gaguia gadosu dunu da moilai bai bagade ilia fi wili gala: musa: hamosa. Be bagade dawa: su dunu da hou bu olofoma: ne hamosa.
9 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
Dadawa: su dunu da gagaoui dunu ema fofada: sea, gagaoui dunu da dodona: gini ofesega: su fawane hamosa.
10 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
Fuga: su dunu da molole hamosu dunu higasa. Be moloidafa dunu da asabole molole hamosu dunu ilia esalusu gaga: sa.
11 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
Noga: le hame dawa: su dunu ilia da ilia ougi hou dunu huluane ba: ma: ne olelesa. Be noga: le dawa: su dunu ilia da ilia ougi hou gagulaligisa.
12 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
Ouligisu dunu da ogogosu sia: amo nabasea, e fidili hawa: hamosu dunu huluane da ogogosu dunu agoai ba: mu.
13 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
Hame gagui dunu amola ema se iabe banenesisu dunu elea hou da hisu hisu. Be liligi afadafa da defele. Hina Gode da elama si defele i dagoi.
14 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
Hina bagade da hame gagui dunu noga: le gaga: sea, e da ode bagohame ouligisa ahoanumu.
15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
Mano fofonobo huluane dawa: ma: ne mololesisia, amo da ilia hou noga: le fidisa. Be mano da hi hanai hou hamosea, eme da gogosiamu.
16 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
Wadela: le hamosu dunu da fi dunu ouligisia, wadela: i hou da bagade heda: sa. Be moloidafa dunu da mae bogole amo wadela: i ouligisu dunu ilia dafabe ba: mu.
17 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
Dia gofe da hou noga: le dawa: ma: ne, ema noga: le dawa: ma: ne se ianu mololesima. Amasea, di da ea hou hamoi noga: iba: le, hame gogosiamu.
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Fifi asi gala da Godema hame fa: no bobogesea, da udigili gugunufisa. Nowa dunu da Gode Ea sema nabawane fa: no bobogesea da hahawane gala.
19 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
Di da dia hawa: hamosu dunuma ea hou mololesimusa: sia: fawane sia: sea, e da dia sia: ea gega nabimu, be ea hou hame afadenemu.
20 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
Gagaoui dunu ea hou da hamedei gala. Be momabone sia: su dunu da mae dawa: le hedolo sia: sea, ea hou da baligili hamedei agoai ba: sa.
21 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
Di da dia hawa: hamosu dunu amoma ea goihadiniganini eso amola fa: no, amo hi hanai liligi huluane ema iasea, e da eso enoga dia liligi huluane ladili dagomu.
22 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
Hedolo momabone ougisu dunu ilia hamobeba: le, sia: ga gegesu amola bidi hamosu bagade doaga: sa.
23 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
Di da gasa fi hou hamosea, fa: no dafamu. Be di da asabole hamosea, eno dunu da dima nodone dawa: mu.
24 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
Wamolasu dunu ea na: iyado da hihima ha laidafa gala. E da fofada: su dunuma molole sia: sea, ea na: iyado da ema se imunu. Be e da ogogosea, e da Gode Ea se iasu ba: mu.
25 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
Di da dunu eno ilia dia hou habaila: le dawa: su, di bagade da: i dione dawa: sea da se nabasu liligi agoane. Be di da Hina Godema dafawaneyale dawa: sea, E da di gaga: mu.
26 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
Dunu huluane da ouligisu dunu ea ilima nodone dawa: ma: ne hanasa. Be Hina Gode Hi fawane da ilima moloidafa hou hamosa.
27 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
Molole hamosu dunu ilia da wadela: le hamosu dunuma higasa. Amola wadela: le hamosu dunu, ilia da molole hamosu dunuma higasa.
