Притчи 28
1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
Yamanlar ⱨeqkim ⱪoƣlimisimu ⱪaqar; Biraⱪ ⱨǝⱪⱪaniylar xir yürǝk batur kelǝr.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
Yurtta gunaⱨlar kɵpǝysǝ, uning ǝmirliri kɵp almixar, Lekin uni soriƣuqi yorutulƣan wǝ bilimlik bolsa, yurt aman-muⱪim uzun turar.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
Miskinlǝrgǝ zulum seliwatⱪan bir kǝmbǝƣǝl, Huddi [ziraǝtlǝrni] yatⱪuzup denini ⱪoymaydiƣan ⱪara yamƣurƣa ohxaydu.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
Tǝwrat ⱪanunidin waz kǝqkǝnlǝr yamanlarni yahxi dǝp mahtar; Biraⱪ ⱪanunni tutⱪuqilar ularƣa ⱪarxi kürǝx ⱪilar.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
Rǝzillǝr adalǝtni qüxǝnmǝs; Biraⱪ Pǝrwǝrdigarni izdigüqilǝr ⱨǝmmǝ ixni qüxinǝr.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
Pǝzilǝtlik yolda mangƣan miskin kixi, Sahta, ikki yüzlimǝ bay adǝmdin yahxidur.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
Tǝwrat-ⱪanuniƣa itaǝt ⱪilƣan yigit ǝⱪilliⱪ oƣuldur; Biraⱪ nan ⱪepilarƣa ⱨǝmraⱨ bolƣuqi atisini nomusⱪa ⱪaldurar.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
Jazanihorluⱪ ⱪilip yuⱪiri ɵsüm arⱪiliⱪ bayliⱪlar tapⱪan kixi, Ahirida bularni miskinlǝrgǝ hǝyrihaⱨliⱪ ⱪilƣuqining ⱪoliƣa ɵtküzüx üqün topliƣandur.
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
Kimki Tǝwrat-ⱪanunini anglimaymǝn dǝp ⱪuliⱪini yopursa, Ⱨǝtta dualirimu lǝniti bolup ⱪalar.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
Kimki duruslarni yaman yolƣa azdursa, Ɵzi koliƣan orisiƣa ɵzi qüxǝr; Biraⱪ pak-diyanǝtlik adǝm yahxiliⱪⱪa mirashor bolar.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
Bay dǝrwǝⱪǝ ɵzini dana sanar; Biraⱪ yorutulƣan miskin uni ⱨaman kɵrüp yetǝr.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
Ⱨǝⱪⱪaniylar ƣalibiyǝtlik bolsa, Jaⱨanni tǝntǝnǝ ⱪaplar; Biraⱪ yamanlar mǝrtiwigǝ qiⱪsa, halayiⱪ ɵzlirini ⱪaqurar.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
Ɵz gunaⱨlirini yoxurƣan kixi ronaⱪ tapmas; Biraⱪ ularni tonup iⱪrar ⱪilip, ulardin waz kǝqkǝn kixi rǝⱨim-xǝpⱪǝtkǝ erixǝr.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
[Pǝrwǝrdigardin] ⱨǝrdaim ⱪorⱪup yürgǝn kixi xunqǝ bǝhtliktur! Biraⱪ kɵnglini tax ⱪilƣan balayi’apǝtkǝ ⱪalar.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
Ⱨɵrkirǝp turƣan xir, Yaki [owni izdǝp] keziwatⱪan eyiⱪ ⱪandaⱪ bolsa, Yoⱪsul puⱪralarning üstidiki rǝzil ⱨakimmu xundaⱪtur.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
Yorutulmiƣan ǝmir ⱨaman zor bir zalim bolup qiⱪar, Biraⱪ ⱨaram bayliⱪlarƣa nǝprǝtlǝnsǝ, tǝhtidǝ uzun olturar.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
Ⱪan tɵkkǝn kixi ⱪǝrz bilǝn ⱨangƣa ⱪarap yügürǝr; Uni ⱨeqkim tosmisun!
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
Sǝmimiy, diyanǝtlik yolda mangƣan ⱪutular; Ikki yolda mangƣan sahta kixi ularning biridǝ ⱨaman yiⱪilip qüxǝr.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
Ɵz yerigǝ tirixip ixligǝn deⱨⱪanning neni yetip axar; Biraⱪ bikar yürüp ham hiyallarni ⱪoƣliƣan kixining yoⱪsulluⱪi mol bolar!
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
Rastqil kixining bǝhti kɵpiyǝr; Biraⱪ bay boluxⱪa aldiriƣan kixi jazadin ⱪeqip ⱪutulalmas.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
Birigǝ yan besix ⱪǝt’iy bolmas; Qünki bǝzilǝr ⱨǝtta bir burda nan üqünmu gunaⱨ ɵtküzǝr.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
Nǝpsi toymas kixi bayliⱪlarni kɵzlǝp aldiraydu, U namratliⱪning ɵz bexiƣa qüxidiƣinidin bihǝwǝrdur.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
Baxⱪilarning hataliⱪini oquⱪ ǝyibligǝn kixi, Ⱨaman huxamǝt ⱪilƣuqiƣa ⱪariƣanda kɵprǝk iltipat tapar.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
Ata-anisining tǝǝlluⱪatini oƣrilap, «Bu ⱨeqⱪandaⱪ gunaⱨ ǝmǝs» degǝn kixi, Ⱨalak ⱪilƣuqining xerikidur.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
Nǝpsi toymiƣur kixi jedǝl-majira teriydu; Biraⱪ Pǝrwǝrdigarƣa tayanƣan kixi ǝtlinǝr.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
Ɵzining kɵngligǝ ixǝngǝn kixi ǝhmǝⱪtur; Biraⱪ danaliⱪ bilǝn mangƣan nijat tapar.
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
Namratlarƣa hǝyrhaⱨliⱪ ⱪilidiƣan kixi moⱨtajliⱪ tartmas; Lekin ⱨajǝtmǝnni kɵrsimu kɵrmǝskǝ salƣan kixi kɵpligǝn ⱪarƣixⱪa uqrar.
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
Yamanlar mǝrtiwigǝ qiⱪsa, halayiⱪ ɵzlirini ⱪaqurar; Lekin ular zawal tapsa, ⱨǝⱪⱪaniylar rawaj tapar.
