Притчи 28
1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
Munhu akaipa anotiza kusina anomudzinganisa, asi vakarurama vakashinga seshumba.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
Kana nyika ikapanduka, inova navatungamiri vakawanda, asi munhu anonzwisisa uye ane ruzivo anochengetedza runyararo.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
Mutongi anomanikidza varombo akaita semvura inokukura ichisiya pasina zvirimwa.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
Avo vanorasa murayiro vanorumbidza vakaipa, asi avo vanochengeta murayiro vanovapikisa.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
Vanhu vakaipa havanzwisisi kururamisira, asi avo vanotsvaka Jehovha vanozvinzwisisa kwazvo.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
Zviri nani kuva murombo ane mafambiro akarurama pane mupfumi ane nzira dzakatsauka.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
Uyo anochengeta murayiro mwanakomana akachenjera, asi anofambidzana navanhu vane madyo anonyadzisa baba vake.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
Uyo anowedzera pfuma yake nokutengesa nomutengo uri pamusoro-soro, anozviunganidzira mumwe, uyo anozonzwira varombo tsitsi.
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
Kana munhu akaramba kunzwa murayiro nenzeve dzake, kunyange minyengetero yake inonyangadza.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
Uyo anotungamirira vakarurama panzira yakaipa, achawira mumuteyo wake pachake, asi vasina mhosva vachagamuchira nhaka yakanaka.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
Munhu akapfuma angazviti akachenjera pakuona kwake, asi murombo ane njere anomuonorora.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
Kana vakarurama vachikunda, kune mufaro mukuru; asi kana akaipa akava pachigaro chokutonga, vanhu vanohwanda.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
Uyo anofukidzira zvivi zvake haabudiriri, asi ani naani anozvireurura uye agozvirasa achawana nyasha.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
Akaropafadzwa munhu anogara achitya Jehovha, asi uyo anoomesa mwoyo wake achawira mudambudziko.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
Seshumba inoomba, kana bere rinodzingirira, ndizvo zvakaita munhu akaipa anobata ushe pamusoro pavarombo.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
Mutongi anoshusha haana njere, asi uyo anovenga pfuma yakapambwa achararama kwamakore mazhinji.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
Munhu anoshushikana nemhosva yake yokuuraya, acharamba ari wokutiza kusvikira pakufa; ngapasava nomunhu anomutsigira.
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
Uyo ano mufambiro wakarurama anogara akachengetedzeka, asi uyo ane nzira dzakatsauka achawa nokukurumidza.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
Uyo anorima munda wake achava nezvokudya zvakawanda, asi uyo anodzinganisana nezviroto achava nourombo hwakamufanira.
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
Munhu akatendeka acharopafadzwa zvikuru, asi uyo anokara pfuma haangaregi kurangwa.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
Kuita rusarura hakuna kunaka, asi kunyange zvakadaro munhu anogona kuita zvakaipa kuti awane chimedu chechingwa.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
Munhu anonyima ane shungu dzokuda kupfuma asingazivi kuti urombo hwakamugaririra.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
Uyo anotsiura munhu iye achawana nyasha dzakawanda pakupedzisira, kupfuura uyo ane rurimi runonyengera.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
Uyo anobira baba kana mai vake achiti, “Hazvina kuipa,” ndiye shamwari youya anoparadza.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
Munhu ane ruchiva anomutsa kupesana, asi uyo anovimba naJehovha achabudirira.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
Uyo anovimba nesimba rake ibenzi, asi uyo anofamba muuchenjeri achachengetedzeka.
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
Uyo anopa kuvarombo haangashayiwi chinhu, asi uyo anotsinzina meso ake kuvarombo achagamuchira kutukwa kuzhinji.
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
Kana akaipa achienda pachigaro chokutonga, vanhu vanohwanda; asi kana vakaipa vachiparara, vakarurama vanowanda.
