Притчи 28
1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
Dei gudlause flyr um ingen deim elter, dei rettferdige er som ungløva trygge.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
Syndar eit land, fær det mange herrar, men hev folket mykje vit, varer retten lenge.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
Ein fatig herre som trykkjer dei arme, er eit regn som herjar og ikkje gjev brød.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
Dei som gjeng ifrå lovi, prisar dei gudlause, men dei som held lovi, harmast på deim.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
Vonde folk skynar ikkje kva rett er, men dei som søkjer Herren, skynar alt.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
Betre er ein fatigmann som ferdast lytelaust, enn ein rikmann som er rang og gjeng tvo vegar.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
Den som agtar på rettleiding, er ein vitug son, men den som hev lag med øydarar, fører skam yver far sin.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
Den som aukar si eiga med renta og oker, han sankar åt den som er god mot dei arme.
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
Um ein vil venda øyra burt og ikkje høyra lovi, er jamvel bøni hans ein styggedom.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
Den som villar ærlegt folk inn på ein vond veg, han skal stupa i si eigi grav, men dei lytelause skal erva det som godt er.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
Ein rikmann tykkjer han er vis, men ein fatigmann med vit granskar honom ut.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
Held dei rettferdige høgtid, stend det herleg til, men når gudlause kjem seg upp, lyt ein leita etter folk.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
Den som dyl misgjerningarne sine, hev ikkje lukka med seg, men den som sannar deim og vender seg ifrå deim, han finn miskunn.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
Sæl den mannen som alltid ottast, men den som gjer hjarta sitt hardt, han fell i ulukka.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
Burande løva og ein grådig bjørn er gudlaus hovding yver fatigt folk.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
Du hovding fatig på vit og rik på vald! Dei som hatar urett vinning, skal liva lenge.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
Ein mann med blodskuld yver seg er på flugt alt til gravi, ingen må hjelpa honom.
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
Den som ferdast lytelaust, vert frelst, men den range tvivegs-farar fell på den eine.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
Den som dyrkar si jord, fær nøgdi av brød, men den som fer etter fåfengt, fær nøgdi av armod.
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
Ein trufast mann fær rik velsigning, men den som renner etter rikdom, vert ei urefst.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
Det er’kje godt når ein gjer mannemun, men mang ein mann vert brotsmann for ein brødbit.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
I bråhast vil den ovundsjuke verta rik, og han veit’kje at vanråd vil koma på han.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
Den som refser ein mann, vinn seg takk til slutt meir enn den som smeikjer med tunga si.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
Den som plundrar far sin og mor si og segjer: «Det er ikkje synd, » han er øydelands lagsbror.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
Den vinnekjære valdar trætta, men den som lit på Herren, fær kveikjing.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
Den som lit på vitet sitt, han er ein dåre, men den som vandrar i visdom, vert frelst.
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
Den som gjev den fatige, vantar inkje, men den som let att augo, fær mykje banning yver seg.
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
Når gudlause kjem seg upp, då gøymer folk seg, men når dei gjeng til grunns, då aukar dei rettferdige.
