Притчи 28
1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
Umuntu omubi uyabaleka loba engaxotshaniswa muntu, kodwa abalungileyo balesibindi njengesilwane.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
Nxa ilizwe lihlamuka liba lababusi abanengi, kodwa umuntu ozwisisayo lololwazi ugcina ukuthula.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
Umbusi oncindezela abayanga unjengezulu elinengi elikhukhula amabele.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
Labo abaphikisa umthetho bakhuthaza izigangi, kodwa labo abawugcinayo bayazenqabela.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
Abantu ababi kabakuzwisisi ukwahlulela kuhle, kodwa labo abamdingayo uThixo bayakuzwisisa kakhulu.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
Ungcono umyanga ohamba ngokulunga kulesinothi esilezindlela zokungcola.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
Lowo ogcina umthetho yindodana eqedisisayo, kodwa umngane wezixhwali uyangisa uyise.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
Lowo owandisa inotho yakhe ngenzaliso uyibuthela omunye ozaba lomusa kubayanga.
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
Loba ngubani ongawulaleliyo umthetho, lemikhuleko yakhe izakuba yisinengiso.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
Lowo oholela olungileyo endleleni embi uzawela emjibileni wakhe, kodwa ongelacala uzakwamukela ilifa elihle.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
Umuntu onothileyo angazibona ingathi uhlakaniphile, kodwa umyanga oqedisisayo uhle abone ukuthi kasumuntu.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
Nxa olungileyo enqoba kulokujabula okukhulu; kodwa nxa omubi ethatha umbuso abantu bayacatsha.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
Lowo ofihla iziphambeko zakhe kayikuphumelela, kodwa lowo ozivumayo azitshiye ufumana umusa.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
Ubusisiwe umuntu ohlala emesaba uThixo, kodwa lowo oyenza lukhuni inhliziyo yakhe uwela enkathazweni.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
Njengesilwane esibhongayo loba ibhele elihlaselayo unjalo umuntu omubi nxa ebusa abantu abangelamandla.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
Umbusi oncindezelayo wehluleka ukwahlulela kuhle, kodwa lowo ozonda inzuzo yokuganga uzakuba lempilo ende.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
Umuntu odliwa ngumzwangedwa wokubulala omunye uzaba ngohlala ebaleka aze ayokufa; akungabi lomuntu omsekelayo.
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
Lowo ompilo yakhe ingelacala uvikelekile, kodwa ondlela zakhe zixhwalile uzakuwa masinyane.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
Lowo osebenza nzima emasimini akhe uzathola ukudla okunengi, kodwa lowo ophika ngezifiso eziyize uzakuba ngumyanga onukayo.
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
Umuntu othembekileyo uzabusiswa ngokuphumelela, kodwa ogijimela ukunotha kayikuphepha ekujezisweni.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
Ukubandlulula abantu kakulunganga ikanti umuntu uyona ukuze azuze ucezu lwesinkwa.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
Umuntu oncitshanayo utshisekela ukunotha kodwa kaboni ukuthi unyenyelwa yibuyanga.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
Lowo okhuza umuntu uzacina esethandeka kulalowo ololimi olukhohlisayo.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
Lowo ontshontshela uyise loba unina athi, “Akusinto embi” ungumngane lomuntu obhidlizayo.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
Umuntu olomhawu ubanga ingxabano, kodwa lowo omethembayo uThixo uzaphumelela.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
Lowo ozithembayo yena uyisiwula, kodwa lowo ohamba ngenhlakanipho uvikelekile.
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
Lowo opha abayanga kayikuswela lutho, kodwa ovala amehlo ingathi kababoni uzuza iziqalekiso ezinengi.
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
Lapho izigangi zisiba yiziphathamandla abantu bayacatsha; kodwa nxa kusifa izixhwali abalungileyo bayaphumelela.
