Притчи 28
1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
Fugit impius, nemine persequente: iustus autem quasi leo confidens, absque terrore erit.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
Propter peccata terrae multi principes eius: et propter hominis sapientiam, et horum scientiam quae dicuntur, vita ducis longior erit.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
Vir pauper calumnians pauperes, similis est imbri vehementi, in quo paratur fames.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
Qui derelinquunt legem, laudant impium: qui custodiunt, succenduntur contra eum.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
Viri mali non cogitant iudicium: qui autem inquirunt Dominum, animadvertunt omnia.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
Melior est pauper ambulans in simplicitate sua, quam dives in pravis itineribus.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
Qui custodit legem, filius sapiens est: qui autem comessatores pascit, confundit patrem suum.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
Qui coacervat divitias usuris et foenore liberali, in pauperes congregat eas.
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
Qui declinat aures suas ne audiat legem, oratio eius erit execrabilis.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
Qui decipit iustos in via mala, in interitu suo corruet: et simplices possidebunt bona eius.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
Sapiens sibi videtur vir dives: pauper autem prudens scrutabitur eum.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
In exultatione iustorum multa gloria est: regnantibus impiis ruinae hominum.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
Qui abscondit scelera sua, non dirigetur: qui autem confessus fuerit, et reliquerit ea, misericordiam consequetur.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
Beatus homo, qui semper est pavidus: qui vero mentis est durae, corruet in malum.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
Leo rugiens, et ursus esuriens, princeps impius super populum pauperem.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
Dux indigens prudentia, multos opprimet per calumniam: qui autem odit avaritiam, longi fient dies eius.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
Hominem, qui calumniatur animae sanguinem, si usque ad lacum fugerit, nemo sustinet.
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
Qui ambulat simpliciter, salvus erit: qui perversis graditur viis, concidet semel.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
Qui operatur terram suam, satiabitur panibus: qui autem sectatur otium, replebitur egestate.
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
Vir fidelis multum laudabitur: qui autem festinat ditari, non erit innocens.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
Qui cognoscit in iudicio faciem, non benefacit: iste et pro buccella panis deserit veritatem.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
Vir, qui festinat ditari, et aliis invidet, ignorat quod egestas superveniet ei.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
Qui corripit hominem, gratiam postea inveniet apud eum magis quam ille, qui per linguae blandimenta decipit.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
Qui subtrahit aliquid a patre suo, et a matre: et dicit hoc non esse peccatum, particeps homicidae est.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
Qui se iactat, et dilatat, iurgia concitat: qui vero sperat in Domino, sanabitur.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
Qui confidit in corde suo, stultus est: qui autem graditur sapienter, ipse laudabitur.
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
Qui dat pauperi, non indigebit: qui despicit deprecantem, sustinebit penuriam.
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
Cum surrexerint impii, abscondentur homines: cum illi perierint, multiplicabuntur iusti.
