Притчи 28
1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
Mechan yo sove ale lè pa gen k ap kouri dèyè yo; men moun dwat yo gen kouraj kon lyon.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
Pa transgresyon a yon pèp, chèf peyi yo vin anpil; men lòd se etabi pa yon nonm bon konprann ak konesans.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
Yon moun pòv ki peze malere se tankou gwo lapli ki lave tè a san kite anyen.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
Sila ki abandone lalwa a bay lwanj a moun mechan; men sila ki kenbe lalwa a va kanpe devan yo.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
Moun mechan yo pa konprann lajistis; men sila ki chache SENYÈ yo konprann tout bagay.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
Pi bon se malere ki mache ak ladwati a pase sila ki kwochi a, menm si l gen anpil richès.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
Sila ki kenbe lalwa a se yon fis ak bon konprann; men sila ki fè zanmi ak moun voras fè papa l wont.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
Sila ki agrandi richès li avèk enterè sou lajan, ranmase li pou sila k ap fè gras a malere a.
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
Sila ki vire zòrèy li pou pa koute lalwa a, menm lapriyè li abominab.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
Sila ki egare moun dwat la nan move chemen an va li menm tonbe nan pwòp fòs li; men sila ki san tò a, va gen bon eritaj.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
Mesye rich la saj nan pwòp zye l; men malere ki gen bon konprann nan wè l jis li sonde l nèt.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
Lè moun ladwati a gen viktwa, gen anpil glwa; men lè mechan yo leve tout moun kache kò yo.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
Sila ki kache transgresyon li yo, p ap fè pwogrè; men sila ki konfese yo e kite yo, va jwenn konpasyon.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
A la beni se sila ki toujou gen lakrent Bondye a! Men sila ki fè kè l di, va tonbe nan malè.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
Tankou lyon k ap rele fò ak lous k ap atake, se konsa yon chèf mechan ye sou yon pèp malere.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
Yon gouvènè ki peze pèp la manke bon konprann; men sila ki rayi richès ki pa jis, pwolonje jou li yo.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
Yon nonm ki twouble ak koupabilite san moun va yon fijitif jiskaske li mouri. Pinga pèsòn ba li soutyen.
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
Sila ki mache san tò a va delivre; men sila ki kwochi a va tonbe byen vit.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
Sila ki laboure tè a va gen anpil manje; men sila ki swiv vanite va jwenn anpil mizè.
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
Yon nonm fidèl va gen anpil benediksyon; men sila ki fè vit pou jwenn richès, p ap chape anba pinisyon.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
Montre patipri pa bon, paske yon sèl mòso pen ka fè yon moun transgrese.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
Yon nonm ak move zye kouri dèyè richès e li pa konnen kisa k ap rive li.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
Sila ki bay yon moun repwòch va jwenn plis favè pase sila ki fè flatè ak lang li an.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
Sila ki vòlè papa li oswa manman l epi di: “Sa pa yon transgresyon”, se parèy ak yon moun ki detwi.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
Yon nonm awogan ap pwovoke konfli; men sila ki mete konfyans nan SENYÈ a va pwospere.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
Sila ki mete konfyans nan pwòp kè li a se yon moun fou; men sila ki mache ak sajès la va delivre.
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
Sila ki bay a malere a p ap janm manke; men sila ki fèmen zye l ap jwenn anpil malediksyon.
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
Lè mechan yo leve, pèp la kache kò yo; men lè yo peri moun dwat yo vin plis.
