Притчи 28
1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
A wickid man fleeth, whanne no man pursueth; but a iust man as a lioun tristynge schal be with out ferdfulnesse.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
For the synnes of the lond ben many princis therof; and for the wisdom of a man, and for the kunnyng of these thingis that ben seid, the lijf of the duyk schal be lengere.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
A pore man falsli calengynge pore men, is lijk a grete reyn, wherynne hungur is maad redi.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
Thei that forsaken the lawe, preisen a wickid man; thei that kepen `the lawe, ben kyndlid ayens hym.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
Wickid men thenken not doom; but thei that seken the Lord, perseyuen alle thingis.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
Betere is a pore man goynge in his sympilnesse, than a riche man in schrewid weies.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
He that kepith the lawe, is a wijs sone; but he that fedith glotouns, schendith his fadir.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
He that gaderith togidere richessis bi vsuris, and fre encrees, gaderith tho togidere ayens pore men.
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
His preyer schal be maad cursid, that bowith awei his eere; that he here not the lawe.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
He that disseyueth iust men in an yuel weye, schal falle in his perisching; and iuste men schulen welde hise goodis.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
A ryche man semeth wijs to him silf; but a pore man prudent schal serche him.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
In enhaunsing of iust men is miche glorie; whanne wickid men regnen, fallyngis of men ben.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
He that hidith hise grete trespassis, schal not be maad riytful; but he that knoulechith and forsakith tho, schal gete merci.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
Blessid is the man, which is euere dredeful; but he that is `harde of soule, schal falle in to yuel.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
A rorynge lioun, and an hungry bere, is a wickid prince on a pore puple.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
A duyk nedi of prudence schal oppresse many men bi fals chalenge; but the daies of hym that hatith aueryce, schulen be maad longe.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
No man susteyneth a man that falsly chalengith the blood of a man, if he fleeth `til to the lake.
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
He that goith simpli, schal be saaf; he that goith bi weiward weies, schal falle doun onys.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
He that worchith his lond, schal be fillid with looues; he that sueth ydelnesse, schal be fillid with nedynesse.
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
A feithful man schal be preisid myche; but he that hastith to be maad riche, schal not be innocent.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
He that knowith a face in doom, doith not wel; this man forsakith treuthe, yhe, for a mussel of breed.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
A man that hastith to be maad riche, and hath enuye to othere men; woot not that nedinesse schal come on hym.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
He that repreueth a man, schal fynde grace aftirward at hym; more than he that disseyueth bi flateryngis of tunge.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
He that withdrawith ony thing fro his fadir and fro his modir, and seith that this is no synne, is parcener of a manquellere.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
He that auauntith hym silf, and alargith, reisith stryues; but he that hopith in the Lord, schal be sauyd.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
He that tristith in his herte, is a fool; but he that goith wiseli,
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
schal be preysid. He that yyueth to a pore man, schal not be nedi; he that dispisith `a pore man bisechynge, schal suffre nedynesse.
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
Whanne vnpitouse men risen, men schulen be hid; whanne tho `vnpitouse men han perischid, iust men schulen be multiplied.
