Притчи 28
1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
Jaricho ringo kaonge ngʼama lawe, to joma kare jochir ka sibuor.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
Ka piny toke tek, to en gi jotelo mangʼeny, to ngʼat mawinjo wach kendo man-gi ngʼeyo rito chik.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
Jatelo mahinyo jochan chalo kaka kodh oula maywero cham oko.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
Jogo ma ok rit chik pako ngʼat marach, to jogo marito chik dagi jogo maricho.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
Jomaricho ok ongʼeyo adiera, to jogo madwaro Jehova Nyasaye ongʼeyo adiera chutho.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
Ber ngʼat ma jachan ma wuodhe ok cha, moloyo ngʼat ma ja-mwandu ma yorene richo.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
Ngʼat marito chik en wuowi mariek, to bedo osiep jawuoro kelo wichkuot ne wuon mare.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
Ngʼat mamedo mwandu gi ohala ma malangʼ choko mwandu ne ngʼat machielo, mabiro bedo mangʼwon gi jochan.
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
Ka ngʼato odino ite ne chik, kata mana lemone bende richo.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
Ngʼat matero ngʼat moriere tir e yo mar richo biro podho e obetone owuon, to ngʼat ma ok cha biro yudo pok maber.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
Jamoko nyalo paro owuon ni oriek, to jachan man-gi paro matut neno gik manie chuny jamokono.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
Ka ngʼat makare oloyo, nitie mor maduongʼ, to ka ngʼat marach omi teko mondo otel, ji ringo dhiyo kar pondo.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
Ngʼat mapando richone ok dhi maber, to ngʼat ma hulo richone kendo oweyogi yudo ngʼwono.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
En ngʼama ogwedhi ngʼat moluoro Jehova Nyasaye kinde duto, to ngʼatno ma chunye tek donjo e chandruok.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
Kaka sibuor maruto kata ondiek madwaro kecho e kaka ngʼat marach motelone joma ok nyal.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
Ruoth ma jasunga onge gi rieko, to ngʼatno mamon gi gik moyud e yo marach biro dak amingʼa.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
Ngʼat moneko chunye chandore enobed gi kuyo nyaka otho; omiyo kik ngʼato konye.
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
Ngʼatno ma ja-adiera ibiro rito maonge hinyruok, to ngʼatno ma yorene richo biro podho apoya nono.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
Ngʼat matiyo e puothe biro bedo gi chiemo mogundho, to ngʼat mabayo abaya biro bedo jachan mochwere.
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
Ngʼat ma ja-adiera ibiro gwedho mangʼeny, to ngʼat madwaro gi teko bedo ja-mwandu ok notony ma ok okume.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
Dok ne ngʼato kayiem ka oketho ok ber, to ngʼato biro timo marach mana ni mondo oyud asoya matin.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
Ngʼat ma iye lit dwaro ahinya ni mondo obed gi mwandu to ok ongʼeyo ni chan orite.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
Ngʼatno makwero ngʼato gikone obiro yudo pwoch mangʼeny moloyo ngʼatno man-gi lep mawuondo.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
Ngʼat mamayo wuon mare kata min, to owacho niya, “Timo kamano ok rach,” ochal gi ngʼat maketho gimoro.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
Ngʼat ma jawuoro thoro kelo miero, to ngʼat mogeno kuom Jehova Nyasaye biro dhiyo maber.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
Ngʼat moketo genone kuome owuon ofuwo, to ngʼatno mawuotho e rieko, oritore maonge hinyruok.
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
Ngʼat mamiyo jochan ok nochand gimoro, to ngʼat ma gengʼo wangʼe ne jochan noyud kwongʼ mangʼeny.
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
Ka jaricho oketi e teko mondo otel, ji dhiyo kar pondo; to ka jaricho otho joma kare dhiyo nyime.
