Притчи 28
1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
Tamikathout teh apinihai pâlei hoeh eiteh a yawng, hatei tamikalan teh sendek patetlah a taran ahawi.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
Khocanaw lawkeknae kecu dawk khobawinaw tuhoitu a kâthung awh, hatei thaipanueknae hoi panuenae katawnnaw kecu dawk ram a kangning han.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
Tamimathoe ni tamimathoe repcoungroe e teh ca hane pek laipalah ka cetkhai e longhotui hoi a kâvan.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
Kâlawk ka cettakhai e ni tamikathout a pholen, hatei kâlawk ka tarawi ni ouk a tuk awh.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
Tamikathoutnaw ni lannae thaipanuek awh hoeh, hatei BAWIPA katawngnaw ni bangpueng hai a thaipanuek.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
Tawnta laihoi a khuekhaw awm laipalah hring hlak teh tamimathoe yuemkamculah kaawm e ahawihnawn.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
Kâlawk ka tarawi e teh a lungkaang e capa doeh, ka kâso e hoi kamyawng e ni a na pa yeirai a po sak.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
Apung ka cat ni teh kalan hoeh e lahoi hnopai ka tawnta e ni tamimathoe kabawmkung hanelah a pâtung pouh.
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
Kâlawk ka tarawi ngai hoeh e teh a ratoumnae hai panuet a tho.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
Thoenae lam dawk tamikalan lam ka phen sak e teh ama ni a tai e tangkom dawk a bo han, hatei toun kaawm hoeh e ni hnokahawi a coe han.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
Ka tawnta e ni amahoima a lungkaang lah a kâpouk, hatei thaipanueknae ka tawn e tamimathoe ni peng a pâpho han.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
Tamikalan a lunghawi navah kalen e bawilennae ao, hatei tamikathout a kangdue toteh taminaw a kâhro awh.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
Amae yonae ka hrawk e teh hawinae hmawt mahoeh, hatei ka pâpho e ni pahrennae a hmu han.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
Takinae pou ka tawn e teh a yawkahawi e doeh, hatei a lung pou ka patak e teh rawkkahmanae hoi a kâhmo han.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
Mathoenaw kaukkung bawi kathout teh sendek ka huk e hoi tavom ka hram e patetlah ao.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
Thaipanueknae ka vout e ukkung niteh rep a coungroe hatei hounlounnae ka hmuhma e ukkung teh a hringsaw han.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
Tamikathet e teh phuen tangkom koe yawng na lawiseh, apinihai ngang nahan seh.
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
Lam kalan dawk ka dawn e tami teh a hlout han, hatei lam longkawi dawk ka dawn e teh vaitalahoi a rawp han.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
Laikawk ka thawn e teh rawca moi a tawn han, hatei ayawmyinlah kaawm e tami teh a mathoe han.
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
Yuemkamcu e ni yawhawinae kapap a hmu han, hatei dongdengca dawk tawnta hanelah kâcai e teh rek laipalah awm mahoeh.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
Minhmai khet tawnnae teh hawi hoeh, vaiyei tangen kecu dawk tami kâlawk ouk a tapoe awh.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
Dongdengca dawk tawnta hanelah kâcai e tami teh thoenae mit a tawn, bout mathoe han doeh tie pouk hoeh.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
Tami ka oup e hlak teh tami ka yue e ni a hnukkhu pholennae a coe han.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
A manu hoi a na pa hno ka lawm niteh, kâtapoenae nahoeh ka tet e tami teh, karaphoekung e hui doeh.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
Tami kâoup e lungthin ni kâyuenae a tâcokhai, hatei BAWIPA kâuep e teh a lamcawn han.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
Amae pouknae ka kâuep e teh tamipathu doeh, hatei lungang lahoi kaawm e teh hlout lah ao han.
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
Tamimathoenaw hno ka poe e teh vout mahoeh, hatei ka roun e tami teh puenghoi thoebonae a hmu han.
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
Tamikathoutnaw a kangdue toteh taminaw amahmawk a kâhro awh, hatei a rawk awh toteh tamikalannaw a pung awh.
