Притчи 28
1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
Migilou chu koima dellou in ajam jin, mikitah vang chu keipi bahkai bang in hangtah in apang jin ahi.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
Namkhat in suhkhel anei tengleh achunga thunei ding atam jin, hinlah namsung dinsotna ding hin, miching hetkhen themna nei angaije.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
Miphalou vaichate gim le hesoh thohsahpa chu, gobah julha tobang ahin, khenchom aneiji poi.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
Kivaipohna Dan thu nit te chun migilou ho adou jing ahi.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
Mi-engsen thu adih a kitan kitihi ahethem thei pon, amavang Yahweh Pakai holten phatah in ahethem un ahi.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
Mihao lungdihlou hisang in, mivaicha lungtheng hi aphajoi.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
Chapa chingtah kiti chu Dan thu kitup tah'a juipa ahin, milungsel to kivop pan anu le apa jumna apohlut peh jin ahi.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
Thil veikan dinga lha'a punbe sah pa chun, vaichate khotopa sakhao sung adip peh ahibouve.
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
Koi hileh Dan thu jahda jeh'a akol heimang achu, atao na jeng jong Elohim Pathen dinga thet um ahi.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
Milungdih lamsea pui achu, amatah jong ama kokhuh sunga lhalut ding, hinlah milungdih vang chun gou phatah alo ding ahi.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
Mihao kiti chu ama mitmun aching dan in akigel jin, hinlah hetthemna nei mivaichan achih louna amatdoh tei ding ahi.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
Mikitah ten goljona anei teng kipa loupina ahin, miphaloute ahung seilet tengleh mipi akidalse jin ahi.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
Asuhkhel selmang chan chu khangtou louhel ding, chule hitobang hi chonset ahipoi ti seipa jong, mi manthah sahpa ahibouve.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
Phattin a Yahweh Pakai gingpa chu anunnom ahin, amavang milungtah pa vang chu manthahna chu tei ding ahi.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
Migilou vaicha chunga vaihompa chu, keipi bahkai kitumlet lut le vompi midel hamthe thu tobang ahi.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
Thil hetthemna neilou vaihompa chu, migenthei te engse tah a sugimpa ahin; amavang thildihlou thetpa vang chu ahinkho sotding ahi.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
Tol thatpa chonset chung gihna chu, athi kahsea kichou mahthah ding, chule koiman adonlou ding ahi.
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
Lung dettah'a lampi jotpa chu huhdoh a um tei ding, hinlah achena jousea akaleh akalouva chonpa vang chu hetman louva kisumang ding ahi.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
Koi hileh ama gam leiset lhoupa chun, neh le chah kimsel a anei ding; hinlah phatchomna beija donva lepa vang chu vaicha tei ding ahi.
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
Tahsan umtah pa chu phattheina chang jing ding, hinlah gangtah'a haodoh ding ngaito pan gimna ato lo ding ahi.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
Langneina kiti hi apha ahipoi, hinlah mihem in thil neochan jong adihlou abol jeng theije.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
Mi kikhit them chu gangtah'a haoding mano ahin, hinlah hetman louva vaichatnan ahin lhun den ding ahepha jipoi.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
Lei kileh pil'a thu alhem-a sei sang in, lung thengsel'a miphoh pan lung lhaina ahin mujoh ding ahi.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
Koi hileh anu le apa thilgua “Hiche hi chon dihlou akitipoi,” tia seija chu mi manthah sahpa ahibouve.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
Neipap kiloset hin kinahna asodoh sahjin, hinlah Yahweh Pakaija kingaipa vang chu haodoh tei ding ahi.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
Ama lungthim jenga kisongpa chu angol ahin, hinlah chihna thua lamlha jingpa vang hoidoh ding ahi.
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
Koi hileh vaicha khotona'a dimpa chu lhasam louhel ding, amavang mivaichate khoto lou chu sapset chang ding ahi.
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
Migilouten vai ahomteng, mihem amacham cham in akidalse jin, hinlah hitobang miho chu abei teng; adih akhang in apung jitai.
