Притчи 28
1 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
Halang tah a hloem pawt akhaw rhaelrham khing. Tedae aka dueng tah sathueng bangla amah pangtung uh.
2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
Khohmuen kah boekoek dongah mangpa la yet dae, aka yakming hlang long tah a ming dongah a ram a pai sak.
3 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
Hlang he khodaeng loh tattloel patoeng a hnaemtaek he khaw, khotlan loh bet a kawt tih buh a om pawt bangla om.
4 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
Olkhueng aka hnoo rhoek loh halang te a thangthen uh. Tedae olkhueng aka tuem long tah amih te a huek.
5 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
Hlang thae rhoek loh tiktamnah te yakming uh pawt dae, BOEIPA aka tlap rhoek loh boeih a yakming uh.
6 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
A thincaknah neh aka pongpa khodaeng he, longpuei kawnvoi dongkah hlanglen lakah then.
7 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
Olkhueng aka kueinah capa long tah a yakming dae, carhut neh aka luem loh a napa kah hmai a thae sak.
8 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
A casai a puehkan neh a boeirhaeng aka tom long khaw, tattloel aka rhen ham ni a. puehkan la a coi pah coeng.
9 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
Olkhueng a yaak lalah a hna tlap tlap aka khong tah, a thangthuinah khaw tueilaehkoi la om.
10 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
Aka thuem te longpuei thae la aka palang sak tah cakhom ah amah lah cungku ni. Tedae cuemthuek rhoek long tah hnothen a pang uh ni.
11 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
Hlanglen pa he a mikhmuh ah amah aka cueih koek la ngai uh dae, tattloel long khaw aka yakming long tah anih te a khe.
12 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
Aka dueng rhoek a sundaep vaengah muep boeimang tangloeng dae, halang rhoek a thoh vaengah tah hlang loh a thuh tak.
13 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
A boekoek aka phah he a thaihtak moenih. Tedae aka phoe tih aka hnoo tah a haidam.
14 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
Aka rhih yoeyah hlang tah a yoethen dae, a lungbuei aka mangkhak loh boethae khuila cungku.
15 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
Halang loh a taemrhai vaengah pilnam tattloel te sathueng bangla a nguel thil tih vom bangla cu.
16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
A lungcuei aka talh rhaengsang tah tlungalnah yet. Mueluemnah aka hmuhuet la aka hmuhuet tah a hinglung vang ni.
17 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
Hinglu kah thii neh hlang aka hnaemtaek hlang tah vaam khuila rhaelrham cakhaw, anih te duel mahpawh.
18 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
Cuemthuek la aka pongpa tah daem tih, longpuei aka kawn sak tah vaikhat lam ni a. cungku eh.
19 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
Amah khohmuen aka tawn tah caak khaw kum ni. Tedae a hoenghoep bueng aka hloem tah khodaeng la hah ni.
20 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
Uepomnah hlang kah yoethennah tah yet. Tedae boei hamla aka tanolh khaw hmil mahpawh.
21 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
Maelhmai a loha khaw then pawh. Tedae buh kamat dongah ni hlang loh boe a koek.
22 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
Hlang moeithae loh boeirhaeng dongah ngawn tah hlawt let dae, vaitahnah loh anih a thoeng thil te ming pawh.
23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
Hlang aka tluung he a hnukah tah a lai aka hnal lakah, mikdaithen la om.
24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
A manu neh a napa a rheth lalah boekoek pawt la aka thui tah, kut aka yook ham hlang kah a pueipo la om.
25 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
Mungkung kah hinglu long tah olpungkacan a huek. Tedae BOEIPA dongah aka pangtung ni a. hoeikhang eh.
26 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
Amah kah lungbuei dongah aka pangtung tah amah te ang coeng. Tedae cueihnah dongah aka pongpa tah amah khaw hlawt uh.
27 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
Khodaeng taengah aka pae tah a tloelnah om pawh. Tedae a mik aka him tah tapvoepnah muep kum.
28 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
Halang rhoek a thoh vaengah hlang loh a thuh tak. Tedae a milh vaengah aka dueng rhoek khaw pul.
