Притчи 27
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Не вихва́люйся за́втрашнім днем, бо не знаєш, що день той поро́дить.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Нехай інший тебе вихваля́є, а не уста твої, чужий, а не губи твої.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
Камі́ння — тяга́р, і пісок — важка річ, та гнів нерозумного тяжчий від них від обох.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Лютість — жорстокість, а гнів — то зато́плення, та хто перед заздрістю всто́їть?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Ліпше відкрите карта́ння, ніж таємна любов.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
Побої коханого вірність показують, а в нена́висника поцілу́нки числе́нні.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Сита душа топче й мед щільнико́вий, а голодній душі все гірке́ — то солодке.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
Як птах, що гніздо́ своє кинув, так і люди́на, що з місця свого мандру́є.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Олива й кадило поті́шують серце, і солодкий нам друг за душевну пораду.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Друга свого й друга батька свого не кидай, а в дім брата свого не прихо́дь в день нещастя свого́, — ліпший сусіда близьки́й за далекого брата!
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
Будь мудрий, мій сину, й потіш моє серце, і я матиму що відповісти́, як мені докоря́тиме хто.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
Мудрий бачить лихе — і ховається, а безумні йдуть — і караються.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Візьми його одіж, бо він поручивсь за чужого, і за чужи́нку заста́ву візьми.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
Хто сильним голосом благословляє із ра́ннього ранку свого товариша, — за прокля́ття залічується це йому.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
Ри́нва, постійно теку́ча слотли́вого дня та жінка сварли́ва — одна́кове:
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
хто хоче сховати її — той вітра ховає, чи оливу паху́чу правиці своєї, що видасть себе.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Як гострить залізо залізо, так гострить люди́на лице свого друга.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
Сторож фіґо́вниці пло́ди її споживає, а хто пана свого стереже, той шанований.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Як лице до лиця у воді, так серце люди́ни до серця люди́ни.
Шео́л й Аваддо́н не наси́тяться, — не наси́тяться й очі люди́ни. (Sheol h7585)
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
Що для срі́бла топи́льна посу́дина, і го́рно — для золота, те для людини уста́, які хвалять її.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Хоч нерозумного будеш товкти́ товкаче́м поміж зе́рнами в сту́пі, — не віді́йде від нього глупо́та його!
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
До́бре знай вигляд своєї отари, поклади своє серце на че́реди,
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
бо багатство твоє не навіки, і чи корона твоя з роду в рід?
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
Появилася зе́лень, і трава показалась, і збирається сіно із гір, —
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
будуть ві́вці тобі на вбрання́, і козли́ — ціна поля,
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
і молока твоїх кіз буде до́сить на ї́жу тобі, на їду́ твого дому, і на життя для служни́ць твоїх.
