Притчи 27
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Komikumisa te mpo na mokolo ya lobi, pamba te oyebi te likambo nini mokolo ekoki kobota.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Tika ete moto mosusu akumisa yo, kasi monoko na yo moko te; tika ete mopaya akumisa yo, kasi bibebu na yo moko te.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
Libanga mpe zelo ezalaka kilo, kasi kanda ya zoba ezalaka kilo koleka nyonso mibale.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Kotomboka ememaka makambo ya somo, mpe kanda ebebisaka; kasi nani akoki kotelema liboso ya zuwa?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Pamela oyo epesami na polele ezali malamu koleka moto oyo aboyi kopamela mpo na bolingo.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
Bapota oyo molingami azokisi ezali malamu koleka babeze ebele ya monguna.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Moto oyo atondi aboyaka ata mafuta ya nzoyi, kasi moto oyo azali na nzala ayokaka ata bilei ya bololo elengi.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
Moto oyo ayengaka-yengaka mosika ya mokili na ye azali lokola ndeke oyo ezali koyengayenga mosika ya zala na yango.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Mafuta mpe malasi esepelisaka motema, mpe molingami malamu apesaka toli na motema ya esengo.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Kosundola te molingami na yo to molingami ya tata na yo, mpe kokende te na ndako ya ndeko na yo tango ozali na pasi; kozala na molingami ya pembeni ezali malamu koleka kozala na ndeko ya mosika.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
Mwana na ngai, zala moto ya bwanya mpe sepelisa motema na ngai, mpo ete nazala na eyano ya kopesa na moto oyo akoluka kotiola ngai.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
Moto ya mayele amonaka likama na mosika mpe amibombaka, kasi moto oyo azangi mayele alekaka kaka wana mpe akutanaka na pasi.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Kamata elamba ya moto oyo alapi ndayi mpo na niongo ya moto mosusu; bomba yango lokola ndanga soki alapi ndayi mpo na mwasi mopaya.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
Soki moto moko ayei kopambola molingami na ye, na mongongo makasi mpe na tongo-tongo, bakozwa yango lokola elakeli mabe.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
Mwasi oyo alinga koswana azali lokola ndako oyo etangaka na tango ya mvula.
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
Kokanga ye ezali lokola koluka kokanga mopepe to mafuta na loboko.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Ndenge kaka ebende epelisaka ebende mosusu, ndenge wana mpe moto abongaka soki akutani na moto mosusu.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
Moto oyo abongisaka nzete na ye ya figi aliaka mpe mbuma na yango, mpe moto oyo abatelaka mokonzi azwaka lokumu.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Ndenge mayi ezalaka lokola kitalatala mpo na elongi, ndenge wana mpe motema ya moto elakisaka bomoto na ye moko.
Ndenge lifelo mpe mboka ya bakufi etondaka te, ndenge wana mpe miso ya moto etondaka te. (Sheol h7585)
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
Bapetolaka palata na kikalungu, mpe bapetolaka wolo na fulu ya moto makasi, kasi bamekaka moto na nzela ya lokumu na ye.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Ata soki otuti moto ya liboma na liboka elongo na mbuma, liboma na ye ekotikala te kolongwa kati na ye.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
Yeba malamu ndenge bibwele na yo ezali, mpe kengela yango malamu,
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
pamba te bomengo ewumelaka seko na seko te, motole mpe ewumelaka te mpo na libela.
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
Soki bakati matiti ya bibwele, matiti ya sika ekobota mpe bakolokota matiti ya bangomba;
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
bameme ekopesa yo bilamba, mpe bantaba ekosunga yo mpo na kosomba elanga.
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
Okozala na miliki ebele ya bantaba mpo na koleisa ndako na yo mpe basali na yo ya basi.
