Притчи 27
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Ne glorieris in crastinum, ignorans quid superventura pariat dies.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Laudet te alienus, et non os tuum: extraneus, et non labia tua.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
Grave est saxum, et onerosa arena: sed ira stulti utroque gravior.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Ira non habet misericordiam, nec erumpens furor: et impetum concitati ferre quis poterit?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Melior est manifesta correptio, quam amor absconditus.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
Meliora sunt vulnera diligentis, quam fraudulenta oscula odientis
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Anima saturata calcabit favum: et anima esuriens etiam amarum pro dulci sumet.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
Sicut avis transmigrans de nido suo, sic vir qui derelinquit locum suum.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Unguento et variis odoribus delectatur cor: et bonis amici consiliis anima dulcoratur.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Amicum tuum, et amicum patris tui ne dimiseris: et domum fratris tui ne ingrediaris in die afflictionis tuæ. Melior est vicinus iuxta, quam frater procul.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
Stude sapientiæ fili mi, et lætifica cor meum, ut possis exprobranti respondere sermonem.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
Astutus videns malum, absconditus est: parvuli transeuntes sustinuerunt dispendia.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Tolle vestimentum eius, qui spopondit pro extraneo: et pro alienis, aufer ei pignus.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
Qui benedicit proximo suo voce grandi, de nocte consurgens maledicenti similis erit.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
Tecta perstillantia in die frigoris, et litigiosa mulier comparantur:
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
qui retinet eam, quasi qui ventum teneat, et oleum dexteræ suæ vocabit.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Ferrum ferro exacuitur, et homo exacuit faciem amici sui.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
Qui servat ficum, comedet fructus eius: et qui custos est domini sui, glorificabitur.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Quomodo in aquis resplendent vultus prospicientium, sic corda hominum manifesta sunt prudentibus.
Infernus et perditio numquam implentur: similiter et oculi hominum insatiabiles: (Sheol h7585)
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
Quomodo probatur in conflatorio argentum, et in fornace aurum: sic probatur homo ore laudantis. Cor iniqui inquirit mala, cor autem rectum inquirit scientiam.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Si contuderis stultum in pila quasi ptisanas feriente desuper pilo, non auferetur ab eo stultitia eius.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
Diligenter agnosce vultum pecoris tui, tuosque greges considera:
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
Non enim habebis iugiter potestatem: sed corona tribuetur in generationem et generationem.
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
Aperta sunt prata, et apparuerunt herbæ virentes, et collecta sunt fœna de montibus.
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
Agni ad vestimentum tuum: et hœdi, ad agri pretium.
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
Sufficiat tibi lac caprarum in cibos tuos, et in necessaria domus tuæ: et ad victum ancillis tuis.
