Притчи 27
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Pa fè grandizè pou sa ou pral fè denmen. Ou wè jòdi, ou pa konn denmen.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Kite lòt moun pale byen pou ou. Pa fè sa ou menm. Kite etranje fè lwanj pou ou. Pa janm fè lwanj tèt pa ou.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
Wòch lou, sab lou. Men, yo pa ka pi lou pase yon moun san konprann lè l' fache.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Lè yon moun ankòlè, li kraze brize. Men, ki moun ki ka kenbe tèt ak yon moun k'ap fè jalouzi?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Pito ou rale zòrèy yon moun kareman pase pou ou kite l' konprann sa li fè a pa anyen.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
Lè yon zanmi ap rale zòrèy ou, se byen ou li vle wè. Men, lè yon lènmi ap pase men l' nan kou ou, se twonpe l'ap twonpe ou.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Lè vant moun plen, yo refize ata siwo myèl. Lè moun grangou vre, menm bagay anmè gou nan bouch.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
Yon moun ki lwen lakay li, se tankou yon zwezo ki byen lwen nich li.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Losyon ak lwil santi bon bay kè kontan. Konsèy yon bon zanmi remoute kouraj.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Pa janm bliye zanmi ou, ni zanmi papa ou. Lè zafè ou pa bon, pa al lakay frè ou. Yon bon vwazen pi bon pase yon frè ki lwen.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
Pitit mwen, aprann gen bon konprann. Fè kè m' kontan. Konsa, m'a ka reponn moun k'ap kritike m' yo.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
Moun ki gen konprann, lè li wè malè ap vin sou li, li wete kò l'. Moun sòt pote lestonmak li bay, epi se li ki peye sa.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Si yon moun sòt jouk pou li asepte bay pawòl li pou dèt yon etranje, se pou yo sezi ata rad ki sou li jouk lòt la peye.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
Si ou di yon zanmi ou bonjou twò fò granmaten, se tankou si ou te ba li madichon.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
Yon fanm ki toujou ap chache kont, se tankou yon goutyè k'ap degoute lè lapli ap tonbe tout lajounen.
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
Si ou rive fè l' pe bouch li, w'a kenbe van ak men ou, w'a kenbe lwil ak dwèt ou tou!
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Menm jan fè file fè, konsa tou pou moun, yonn aprann nan men lòt.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
Moun ki pran swen yon pye rezen, se li ki va jwenn rezen pou li manje. Moun ki fè travay mèt li byen, y'a gen respè pou li.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Lè ou gade nan glas, se pwòp figi ou ou wè ladan l'. Konsa tou, lè ou gade nan kè yon moun, ou wè ki moun li ye.
Menm jan toujou gen plas pou mò kote mò yo ye a, konsa tou, toujou gen plas pou lanvi nan kè moun. (Sheol h7585)
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
Yo pase lò ak ajan nan dife pou wè si yo bon. Konsa tou, dapre jan yo nonmen non yon moun, yo ka di ki moun li ye.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Ou te mèt woule yon moun sòt anba baton tankou yo bat pwa, se pa sa k'ap fè l' kite sòt.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
Chache konnen jan tout bèt ou yo ye. Pran swen yo.
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
Richès pa la pou tout tan. Ou ka pa rive pase tout byen ou bay pitit pitit ou.
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
Lè ou koupe zèb, li pouse ankò. Konsa, toujou gen zèb sou mòn yo.
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
Mouton ou yo ap ba ou lenn pou fè rad met sou ou. Bouk kabrit yo ap rapòte ou lajan pou achte tè pou fè jaden.
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
W'a jwenn kont lèt kabrit pou ou bwè ak fanmi ou ansanm ak moun k'ap sèvi lakay ou.
