Притчи 27
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Boast not thyself of to-morrow; For thou knowest not what a day may bring forth!
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Let another man praise thee, and not thine own mouth; A stranger, and not thine own lips.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
A stone is heavy and sand is weighty; But a fool's wrath is heavier than both.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Wrath is cruel, and anger overwhelming; But who is able to stand before jealousy?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Better is open rebuke Than love kept concealed.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
Faithful are the wounds of a friend; But the kisses of an enemy are deceitful.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
He who is fed to the full loatheth the honeycomb; But to the hungry any bitter thing is sweet.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
As a bird that wandereth from its nest, So is a man who wandereth from his place.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Oil and perfume gladden the heart; Sweet also is one's friend by hearty counsel.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Thine own friend and thy father's friend forsake not; And go not into thy brother's house in the day of thy calamity. Better is a neighbor that is near, than a brother far off.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
Be wise, my son, and make my heart glad, That I may give an answer to him that reproacheth me.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
A prudent man foreseeth the evil, and hideth himself; The simple pass on, and are punished.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Take his garment who is surety for another; Yea, take a pledge of him who is bound for a stranger.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
He who blesseth his neighbor with a loud voice, rising early for it, It shall be accounted to him as a curse.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
A continual dropping in a very rainy day And a quarrelsome wife are alike.
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
He who restraineth her restraineth the wind; And his right hand layeth hold of oil.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Iron sharpeneth iron; So one man sharpeneth the face of another.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
He that watcheth the fig-tree shall eat its fruit; So he that is careful for his master shall come to honor.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
As in water face answereth to face, So doth the heart of man to man.
The realms of the dead are never full; So the eyes of man are never satisfied. (Sheol h7585)
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
The refining-pot is for silver, and the furnace for gold; So let a man be to the mouth that giveth him praise.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Though thou shouldst beat a fool in a mortar, Among bruised wheat, with a pestle, Yet will not his folly depart from him.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
Be thou diligent to know the state of thy flocks, And look well to thy herds!
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
For riches last not for ever; Not even a crown endureth from generation to generation.
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
The hay disappeareth, and the tender grass showeth itself, And the herbage of the mountains is gathered in.
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
The lambs are thy clothing, And the goats the price of thy field.
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
There is goat's milk enough for thy food, For the food of thy household, And for the sustenance of thy maidens.
