Притчи 27
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Boast not thyself of to morrow; for thou knowest not what a day may bring forth.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Let another man praise thee, and not thine own mouth; a stranger, and not thine own lips.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
A stone [is] heavy, and the sand weighty; but a fool’s wrath [is] heavier than them both.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Wrath [is] cruel, and anger [is] outrageous; but who [is] able to stand before envy?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Open rebuke [is] better than secret love.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
Faithful [are] the wounds of a friend; but the kisses of an enemy [are] deceitful.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
The full soul loatheth an honeycomb; but to the hungry soul every bitter thing is sweet.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
As a bird that wandereth from her nest, so [is] a man that wandereth from his place.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Ointment and perfume rejoice the heart: so [doth] the sweetness of a man’s friend by hearty counsel.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Thine own friend, and thy father’s friend, forsake not; neither go into thy brother’s house in the day of thy calamity: [for] better [is] a neighbour [that is] near than a brother far off.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
My son, be wise, and make my heart glad, that I may answer him that reproacheth me.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
A prudent [man] foreseeth the evil, [and] hideth himself; [but] the simple pass on, [and] are punished.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Take his garment that is surety for a stranger, and take a pledge of him for a strange woman.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
He that blesseth his friend with a loud voice, rising early in the morning, it shall be counted a curse to him.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
A continual dropping in a very rainy day and a contentious woman are alike.
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
Whosoever hideth her hideth the wind, and the ointment of his right hand, [which] bewrayeth [itself].
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Iron sharpeneth iron; so a man sharpeneth the countenance of his friend.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
Whoso keepeth the fig tree shall eat the fruit thereof: so he that waiteth on his master shall be honoured.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
As in water face [answereth] to face, so the heart of man to man.
Hell and destruction are never full; so the eyes of man are never satisfied. (Sheol h7585)
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
[As] the fining pot for silver, and the furnace for gold; so [is] a man to his praise.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Though thou shouldest bray a fool in a mortar among wheat with a pestle, [yet] will not his foolishness depart from him.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
Be thou diligent to know the state of thy flocks, [and] look well to thy herds.
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
For riches [are] not for ever: and doth the crown [endure] to every generation?
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
The hay appeareth, and the tender grass sheweth itself, and herbs of the mountains are gathered.
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
The lambs [are] for thy clothing, and the goats [are] the price of the field.
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
And [thou shalt have] goats’ milk enough for thy food, for the food of thy household, and [for] the maintenance for thy maidens.
