< Притчи 27 >
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Boast not thyself of to-morrow; for thou knowest not what a day may bring forth.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Let another man praise thee, and not thine own mouth; a stranger, and not thine own lips.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
A stone is heavy, and the sand weighty; but a fool's vexation is heavier than they both.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Wrath is cruel, and anger is overwhelming; but who is able to stand before jealousy?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Better is open rebuke than love that is hidden.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
Faithful are the wounds of a friend; but the kisses of an enemy are importunate.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
The full soul loatheth a honeycomb; but to the hungry soul every bitter thing is sweet.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
As a bird that wandereth from her nest, so is a man that wandereth from his place.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Ointment and perfume rejoice the heart; so doth the sweetness of a man's friend by hearty counsel.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Thine own friend, and thy father's friend, forsake not; neither go into thy brother's house in the day of thy calamity; better is a neighbour that is near than a brother far off.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
My son, be wise, and make my heart glad, that I may answer him that taunteth me.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
A prudent man seeth the evil, and hideth himself; but the thoughtless pass on, and are punished.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Take his garment that is surety for a stranger; and hold him in pledge that is surety for an alien woman.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
He that blesseth his friend with a loud voice, rising early in the morning, it shall be counted a curse to him.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
A continual dropping in a very rainy day and a contentious woman are alike;
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
He that would hide her hideth the wind, and the ointment of his right hand betrayeth itself.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Iron sharpeneth iron; so a man sharpeneth the countenance of his friend.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
Whoso keepeth the fig-tree shall eat the fruit thereof; and he that waiteth on his master shall be honoured.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
As in water face answereth to face, so the heart of man to man.
20 Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol )
The nether-world and Destruction are never satiated; so the eyes of man are never satiated. (Sheol )
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
The refining pot is for silver, and the furnace for gold, and a man is tried by his praise.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Though thou shouldest bray a fool in a mortar with a pestle among groats, yet will not his foolishness depart from him.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
Be thou diligent to know the state of thy flocks, and look well to thy herds;
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
For riches are not for ever; and doth the crown endure unto all generations?
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
When the hay is mown, and the tender grass showeth itself, and the herbs of the mountains are gathered in;
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
The lambs will be for thy clothing, and the goats the price for a field.
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
And there will be goats' milk enough for thy food, for the food of thy household; and maintenance for thy maidens.