Притчи 27
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Kik isungri kuom kiny, nikech ok ingʼeyo gima odiechiengʼ nyalo kelo.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
We ngʼat moro ema opaki, to ok dhogi iwuon; ngʼato machielo, to ok lewi iwuon.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
Kidi pek to kuoyo bende pek, to chandruok ma ngʼat mofuwo kelo pek moloyo gik moko ariyogo.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Mirima kwiny to gero pek moloyo, to en ngʼa manyalo chomore gi nyiego?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Kwero ngʼato ratiro ber moloyo hera mopandi.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
Adhonde moa kuom osiep inyalo geno, to jasigu medo mana nyoth mar masira.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Ngʼat moyiengʼ ok dwar mor kich, to ngʼatno modenyo kata mana gima kech mitne.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
Mana kaka winyo mabayo moa e ode e kaka ngʼatno mabayo aa e dalane.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Moo mangʼwe ngʼar gi ubani kelo mor ne chuny, to ber mar osiep ngʼato wuok kuom ngʼado rieko gi adiera.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Kik ijwangʼ osiepni kod osiep wuonu, to kik idhi e od owadu ka chandruok omaki, ber dhi ir jabuti machiegni moloyo owadu man mabor.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
Bed mariek, wuoda kendo imi chunya mor eka anyalo dwoko ngʼato moro amora machaya.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
Ngʼat mariek neno masira kabiro kendo opondo, to ngʼat mofuwo dhiyo adhiya nyime ma ohinyre.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Kaw law ngʼatno mochungʼne ngʼat mokia kaka singo; kawe ka okete singo kar dhako mabayo.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
Ka ngʼato ogwedho jabute e lela gokinyi mangʼich, to ochalo mana gi ngʼama kwongʼe.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
Dhako ma jakoko chalo gi kodh ajiki,
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
kwerogo chalo gi gengʼo yamo kata mako moo gi lwedo.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Kaka nyinyo piago nyinyo, e kaka ngʼato piago nyawadgi.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
Ngʼat mopidho ngʼowu biro chamo olembe, to ngʼatno marito ruodhe ibiro miyo luor.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Kirango pi, to wangʼi iwuon ema ineno, kendo kinono chunyi, to in iwuon ema inenori.
Tho kod kethruok ok rom ngangʼ, to kata mana wenge dhano bende ok rom. (Sheol h7585)
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
Dhahabu gi fedha itemo gi mach, to dhano itemo gi pak moyudo.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Kata bed ni iyoko ngʼat mofuwo e pany, iyoke kaka cham miswago, ok inigol fupe oa kuome.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
Bed ni ingʼeyo maber kaka jambi chalo; bende rit maber kwethgi;
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
nimar mwandu ok sik mochwere, to osimbo mar loch ok nobed ne tiengʼ ka tiengʼ.
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
Ka ongʼad lum oko eka manyien twi, to ka ichoko ne jambi lum manie kor got,
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
eka iniyud yie rombe milosgo lewni, kendo iningʼiew lowo gi pesa miyudo kuom diek.
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
Ibiro bedo gi chak mangʼeny mar diek ma ibiro pidhorigo gi joodi kendo pidho nyiri matiyoni.
