Притчи 27
1 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
Khawnbang hanah amoek hmah, khawnbang ah timaw angzo tih, tito na panoek ai.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
Na pakha hoi amkoeh hmah, minawk kalah mah pakoeh nasoe; na pahni hoiah amkoeh hmah, minawk kalah ih pahni mah pakoeh nasoe.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
Thlung loe azit moe, savuet doeh azit; toe kamthu palungphuihaih loe to hnik pongah doeh azit kue.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
Palungphuihaih loe zit thoh; toe mi maw uthaih hmaa ah angdoe thai tih?
5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
Tamquta hoiah amlung pongah loe kamtueng ah angzoeh to hoih kue.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
Ampui loe ahmaa caak naah doeh oepthoh; toe misa mah mok ih loe alinghaih ah ni oh.
7 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Zok amhah kami loe khoitui to panuet; toe zok amthlam kami hanah loe ka khaa doeh luep.
8 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
Angmah ih im caehtaak kami loe, angmah ih tabu azawk taak tavaa hoiah anghmong.
9 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
Hmuihoih hoi hmuihoih tui mah poekhaih to nawmsak; ampui kahoih mah loe anghoe koi kaom poekhaih to palung tang hoiah paek.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
Nam pui hoi nam pa ih ampui to pahnawt hmah; raihaih tong naah nam nawkamya im ah caeh hmah; na imtaeng kami loe ahmuen kangthla ah kaom nam nawkamya pongah hoih kue.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
Ka capa, palungha ah loe, ka palungthin hae anghoesak ah; to tiah ni kai hnaphnae kaminawk to ka pathim thai tih.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
Khopoek thaih kami loe raihaih to hnukcoek moe, abuephaih to pakrong; toe poekhaih tawn ai kami loe muk rumram moe, patangkhanghaih to hnuk.
13 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
Kahni to na khring pae ai ah loe angvin hoi panoek ai ih nongpata khaeah lokkamhaih to sah hmah.
14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
Khawnthaw ah angmah ih ampui hanah tha hoi tahamhoihaih paek kami loe, anih tangoenghaih baktiah ni oh.
15 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
Angzoeh koeh zu loe cawh tue ah, khotui kalong imphu hoiah anghmong.
16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
To baktih nongpata to hawk kami loe, takhi hawk kami hoiah anghmong, anih loe bantang ban ah bawh ih situi baktiah oh.
17 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
Sum mah sum to noetsak baktih toengah, ampui mah angmah ih ampui mikhmai to pansak.
18 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
Thaiduetkung toep kami loe thaiduet thaih to caa tih; to baktih toengah Angraeng khenzawn kami loe pakoehhaih to om tih.
19 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Tui pongah krang amtueng baktih toengah, kami ih palungthin mah kami to amtuengsak.
Hell hoi duekhaih loe natuek naah doeh koi thai ai; to baktih toengah kami mik mah hnukhaih to boep thai ai. (Sheol h7585)
21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
Sumkanglung tui pacii hanah laom to oh, suitui pacii hanah kamngaeh hmai to oh; to baktih toengah kami doeh pakoehhaih hoiah tanoek thaih.
22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
Kamthu loe cang hoi nawnto suum pongah na daeng cadoeh, amthuhaih to anghmaa thai mak ai.
23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
Nangmah ih tuunawk to kahoih ah panoek ah loe, nangmah ih maehnawk to kahoih ah khenzawn ah.
24 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
Angraenghaih loe dungzan ah cak poe ai; angraeng lumuek doeh caa nawktanawk khoek to cak poe ai.
25 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
Phroh loe amprawk moe, phroh kangtha to tacawt, mae ah kaom lawk ih cang to aah o.
26 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
Tuu zawhhaih phoisa hoiah khukbuen to qan ah, maeh zawhhaih atho hoiah lawk to qan ah.
27 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
Na caanawk hoi na tamna nongpatanawk pacah hanah, maeh tahnutui kapop ah na tawn tih. p
