Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
Yazda qar yéghish, Orma waqtida yamghur yéghish qamlashmighandek, Izzet-hörmet exmeqqe layiq emestur.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
Leylep uchup yürgen quchqachtek, Uchqan qarlighach yerge qonmighandek, Sewebsiz qarghish kishige ziyan keltürelmes.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Atqa qamcha, éshekke noxta lazim bolghinidek, Exmeqning dümbisige tayaq layiqtur.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Exmeqning exmiqane gépi boyiche uninggha jawab bermigin, Jawab berseng özüng uninggha oxshap qélishing mumkin.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Exmeqning exmiqane gépi boyiche uninggha jawab bergin, Jawab bermiseng u özining exmeqliqini eqilliq dep chaghlar.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
Öz putini késiwetkendek, Öz béshigha zulmet tiligendek, Exmeqtin xewer yollashmu shundaq bir ishtur.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Tokurning kargha kelmigen putliridek, Exmeqning aghzigha sélin’ghan pend-nesihetmu bikar bolur.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
Salghigha tashni baghlap atqandek, Exmeqqe hörmet bildürüshmu exmiqane ishtur.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
Exmeqning aghzigha sélin’ghan pend-nesihet, Mestning qoligha sanjilghan tikendektur.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
Öz yéqinlirini qarisigha zeximlendürgen oqyachidek, Exmeqni yaki udul kelgen ademni yallap ishletken xojayinmu oxshashla zeximlendürgüchidur.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
It aylinip kélip öz qusuqini yalighandek, Exmeq exmeqliqini qaytilar.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Özini dana chaghlap memnun bolghan kishini kördüngmu? Uninggha ümid baghlimaqtin exmeqqe ümid baghlimaq ewzeldur.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Hurun adem: — «Tashqirida dehshetlik bir shir turidu, Kochida bir shir yüridu!» — dep [öydin chiqmas].
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
Öz mujuqida échilip-yépilip turghan ishikke oxshash, Hurun kariwatta yétip u yaq-bu yaqqa örülmekte.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
Hurun qolini sunup qachigha tiqqini bilen, Ghizani aghzigha sélishtinmu ériner.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Hurun özini pem bilen jawab bergüchi yette kishidinmu dana sanar.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Kochida kéliwétip, özige munasiwetsiz majiragha arilashqan kishi, Itning quliqini tutup sozghan’gha oxshash xeterge duchar bolar.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
Öz yéqinlirini aldap «Peqet chaqchaq qilip qoydum!» deydighan kishi, Otqashlarni, oqlarni, herxil ejellik qorallarni atqan telwige oxshaydu.
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Otun bolmisa ot öcher; Gheywet bolmisa, jédel bésilar.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Choghlar üstige chachqan kömürdek, Ot üstige qoyghan otundek, jédelchi jédelni ulghaytar.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
Gheywetxorning sözliri herxil nazunémetlerdek, Kishining qelbige chongqur singdürüler.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Yalqunluq lewler rezil köngüllerge qoshulghanda, Sapal qachigha kümüsh hel bergen’ge oxshashtur.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
Adawet saqlaydighan adem öchini gepliri bilen yapsimu, Könglide qat-qat suyiqest saqlaydu.
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Uning sözi chirayliq bolsimu, ishinip ketmigin; Qelbide yette qat iplasliq bardur.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
U öchmenlikini chirayliq gep bilen yapsimu, Lékin rezilliki jamaetning aldida ashkarilinar.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Kishige ora kolighan özi chüsher; Tashni domilatqan kishini tash dumilap qaytip kélip uni yanjar.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
Saxta til özi ziyankeshlik qilghan kishilerge nepretliner; Xushamet qilghuchi éghiz ademni halaketke ittirer.
