Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
Язда қар йеғиш, Орма вақтида ямғур йеғиш қамлашмиғандәк, Иззәт-һөрмәт ахмаққа лайиқ әмәстур.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
Ләйләп учуп жүргән қучқачтәк, Учқан қарлиғач йәргә қонмиғандәк, Сәвәпсиз қарғиш кишигә зиян кәлтүрәлмәс.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Атқа қамча, ешәккә нохта лазим болғинидәк, Ахмақниң дүмбисигә таяқ лайиқтур.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Ахмақниң әхмиқанә гепи бойичә униңға җавап бәрмигин, Җавап бәрсәң өзүң униңға охшап қелишиң мүмкин.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Ахмақниң әхмиқанә гепи бойичә униңға җавап бәргин, Җавап бәрмисәң у өзиниң ахмақлиғини әқиллиқ дәп чағлар.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
Өз путини кесивәткәндәк, Өз бешиға зулмәт тилигәндәк, Ахмақтин хәвәр йоллашму шундақ бир иштур.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Токурниң карға кәлмигән путлиридәк, Ахмақниң ағзиға селинған пәнд-несиһәтму бекар болур.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
Салғиға ташни бағлап атқандәк, Ахмаққа һөрмәт билдүрүшму әхмиқанә иштур.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
Ахмақниң ағзиға селинған пәнд-несиһәт, Мәсниң қолиға санҗилған тикәндәктур.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
Өз йеқинлирини қарисиға зәхимләндүргән оқячидәк, Ахмақни яки удул кәлгән адәмни яллап ишләткән ғоҗайинму охшашла зәхимләндүргүчидур.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
Ишт айлинип келип өз қусуғини ялиғандәк, Ахмақ ахмақлиғини қайтилар.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Өзини дана чағлап мәмнун болған кишини көрдүңму? Униңға үмүт бағлимақтин ахмаққа үмүт бағлимақ әвзәлдур.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Һорун адәм: — «Ташқирида дәһшәтлик бир шир туриду, Кочида бир шир жүриду!» — дәп [өйдин чиқмас].
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
Өз муҗуқида ечилип-йепилип турған ишиккә охшаш, Һорун кариватта йетип у яқ-бу яққа өрүлмәктә.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
Һорун қолини сунуп қачиға тиққини билән, Ғизани ағзиға селиштинму еринәр.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Һорун өзини пәм билән җавап бәргүчи йәттә кишидинму дана санар.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Кочида келиветип, өзигә мунасивәтсиз маҗираға арилашқан киши, Иштниң қулиқини тутуп созғанға охшаш хәтәргә дучар болар.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
Өз йеқинлирини алдап «Пәқәт чақчақ қилип қойдум!» дәйдиған киши, Отқашларни, оқларни, һәр хил әҗәллик қуралларни атқан тәлвигә охшайду.
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Отун болмиса от өчәр; Ғәйвәт болмиса, җедәл бесилар.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Чоғлар үстигә чачқан көмүрдәк, От үстигә қойған отундәк, җедәлчи җедәлни улғайтар.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
Ғәйвәтхорниң сөзлири һәр хил назу-немәтләрдәк, Кишиниң қәлбигә чоңқур сиңдүрүләр.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Ялқунлуқ ләвләр рәзил көңүлләргә қошулғанда, Сапал қачиға күмүч һәл бәргәнгә охшаштур.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
Адавәт сақлайдиған адәм өчини гәплири билән япсиму, Көңлидә қат-қат сүйқәст сақлайду.
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Униң сөзи чирайлиқ болсиму, ишинип кәтмигин; Қәлбидә йәттә қат ипласлиқ бардур.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
У өчмәнлигини чирайлиқ гәп билән япсиму, Лекин рәзиллиги җамаәтниң алдида ашкарилинар.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Кишигә ора колиған өзи чүшәр; Ташни домилатқан кишини таш думилап қайтип келип уни янҗар.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
Сахта тил өзи зиянкәшлик қилған кишиләргә нәпрәтлинәр; Хушамәт қилғучи еғиз адәмни һалакәткә иштирәр.
