Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
Yaz ortasında kar, hasatta yağmur uygun olmadığı gibi, Akılsıza da onur yakışmaz.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
Öteye beriye uçuşan serçe Ve kırlangıç gibi, Hak edilmemiş lanet de tutmaz.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Ata kırbaç, eşeğe gem, Akılsızın sırtına da değnek gerek.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Akılsıza ahmaklığına göre karşılık verme, Yoksa sen de onun düzeyine inersin.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Akılsıza ahmaklığına uygun karşılık ver, Yoksa kendini bilge sanır.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
Akılsızın eliyle haber gönderen, Kendi ayaklarını kesen biri gibi, Kendine zarar verir.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Akılsızın ağzında özdeyiş, Kötürümün sarkan bacakları gibidir.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
Akılsızı onurlandırmak, Taşı sapana bağlamak gibidir.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
Sarhoşun elindeki dikenli dal ne ise, Akılsızın ağzında özdeyiş de odur.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
Oklarını gelişigüzel fırlatan okçu neyse, Yoldan geçen akılsızı ya da sarhoşu ücretle tutan da öyledir.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
Ahmaklığını tekrarlayan akılsız, Kusmuğuna dönen köpek gibidir.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Kendini bilge gören birini tanıyor musun? Akılsız bile ondan daha umut vericidir.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Tembel, “Yolda aslan var, Sokaklarda aslan dolaşıyor” der.
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
Menteşeleri üzerinde dönen kapı gibi, Tembel de yatağında döner durur.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
Tembel elini sahana daldırır, Yeniden ağzına götürmeye üşenir.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Tembel kendini, Akıllıca yanıt veren yedi kişiden daha bilge sanır.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Kendini ilgilendirmeyen bir kavgaya bulaşan kişi, Yoldan geçen köpeği kulaklarından tutana benzer.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
Ateşli ve öldürücü oklar savuran bir deli neyse, Komşusunu aldatıp, “Şaka yapıyordum” Diyen de öyledir.
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Odun bitince ateş söner, Dedikoducu yok olunca kavga diner.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Kor için kömür, ateş için odun neyse, Çekişmeyi alevlendirmek için kavgacı da öyledir.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
Dedikodu tatlı lokma gibidir, İnsanın ta içine işler.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Okşayıcı dudaklarla kötü yürek, Sırlanmış toprak kaba benzer.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
Yüreği nefret dolu kişi sözleriyle niyetini gizlemeye çalışır, Ama içi hile doludur.
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Güzel sözlerine kanma, Çünkü yüreğinde yedi iğrenç şey vardır.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Nefretini hileyle örtse bile, Kötülüğü toplumun önünde ortaya çıkar.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Başkasının kuyusunu kazan içine kendi düşer, Taşı yuvarlayan altında kalır.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
Yalancı dil incittiği kişilerden nefret eder, Yaltaklanan ağızdan yıkım gelir.
