Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
Såsom snö icke hör till sommaren och regn icke till skördetiden, så höves det ej heller att dåren får ära.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
Såsom sparven far sin kos, och såsom svalan flyger bort, så far en oförtjänt förbannelse förbi.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Piskan för hästen, betslet för åsnan och riset för dårarnas rygg!
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Svara icke dåren efter hans oförnuft, så att du icke själv bliver honom lik.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Svara dåren efter hans oförnuft, för att han icke må tycka sig vara vis.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
Den som sänder bud med en dåre, han hugger själv av sig fötterna, och får olycka till dryck.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Lika den lames ben, som hänga kraftlösa ned, äro ordspråk i dårars mun.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
Såsom att binda slungstenen fast vid slungan, så är det att giva ära åt en dåre.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
Såsom när en törntagg kommer i en drucken mans hand, så är det med ordspråk i dårars mun.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
En mästare gör själv allt, men dåren lejer, och lejer vem som kommer.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
Lik en hund som vänder åter till i sina spyor dåre som på nytt begynner sitt oförnuft.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Ser du en man som tycker sig själv vara vis, det är mer hopp om en dåre än om honom.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Den late säger: "Ett vilddjur är på vägen, ja, ett lejon är på gatorna.
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
Dörren vänder sig på sitt gångjärn, och den late vänder sig i sin säng.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
Den late sticker sin hand i fatet, men finner det mödosamt att föra den åter till munnen.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Den late tycker sig vara vis, mer än sju som giva förståndiga svar.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Lik en som griper en hund i öronen är den som förivrar sig vid andras kiv, där han går fram.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
Lik en rasande, som slungar ut brandpilar och skjuter och dödar,
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
är en man som bedrager sin nästa och sedan säger: "Jag gjorde det ju på skämt."
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
När veden tager slut, slocknar elden. och när örontasslaren är borta, stillas trätan.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Såsom glöd kommer av kol, och eld av ved, så upptändes kiv av en trätgirig man.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
Örontasslarens ord äro såsom läckerbitar och tränga ned till hjärtats innandömen.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Såsom silverglasering på ett söndrigt lerkärl äro kärleksglödande läppar, där hjärtat är ondskefullt.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
En fiende förställer sig i sitt tal, men i sitt hjärta bär han på svek.
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Om han gör sin röst ljuvlig, så tro honom dock icke, ty sjufaldig styggelse är i hans hjärta.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Hatet brukar list att fördölja sig med, men den hatfulles ondska varder dock uppenbar i församlingen.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Den som gräver en grop, han faller själv däri, och den som vältrar upp en sten, på honom rullar den tillbaka.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
En lögnaktig tunga hatar dem hon har krossat, och en hal mun kommer fall åstad.
