Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
Якоже роса в жатву и якоже дождь в лете, тако несть безумному чести.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
Якоже птицы отлетают и врабиеве, тако клятва суетная не найдет ни на когоже.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Якоже бичь коню и остен ослу, тако жезл языку законопреступну.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Не отвещай безумному по безумию его, да не подобен ему будеши:
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
но отвещай безумному по безумию его, да не явится мудр у себе.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
От путий своих поношение творит, иже посла вестником безумным слово.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Отими шествие от глезн и законопреступление от уст безумных.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
Иже привязует камень в пращи, подобен есть дающему безумному славу.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
Терния прозябают в руце пияницы, и порабощение в руце безумных.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
Многими волнуется всяка плоть безумных, сокрушается бо изступление их.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
Якоже пес, егда возвратится на своя блевотины, и мерзок бывает, тако безумный своею злобою возвращься на свой грех. Есть стыд наводяй грех, и есть стыд слава и благодать.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Видех мужа непщевавша себе мудра быти, упование же имать безумный паче его.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Глаголет ленивый послан на путь: лев на путех, на стогнах же разбойницы.
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
Якоже дверь обращается на пяте, тако ленивый на ложи своем.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
Скрыв ленивый руку в недро свое не возможет принести ко устом.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Мудрейший себе ленивый является, паче во изюбилии износящаго весть.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Якоже держай за ошиб пса, тако председателствуяй чуждему суду.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
Якоже врачуемии мещут словеса на человеки, сретаяй же словом первый запнется:
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
тако вси коварствующии над своими други: егда же увидени будут, глаголют, яко играя содеях.
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Во мнозех древех растет огнь: а идеже несть разгневляюща, умолкает свар.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Огнище углию, и дрова огневи: муж же клеветлив в мятеж свара.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
Словеса ласкателей мягка: сия же ударяют в сокровища утроб.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Сребро даемо с лестию, якоже скудель вменяемо: устне гладки сердце покрывают прискорбно.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
Устнама вся обещавает плачай враг, в сердцы же содевает лесть.
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Аще тя молит враг велиим гласом, не веруй ему, седмь бо есть лукавствий в души его.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Таяй вражду составляет лесть: открывает же своя грехи благоразумный на сонмищих.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Изрываяй яму искреннему впадется в ню: валяяй же камень на себе валит.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
Язык лжив ненавидит истины, уста же непокровенна творят нестроение.
