Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
Tankou lanèj nan sezon chalè a, tankou lapli nan sezon rekòlt, se konsa respè pa merite rive sou yon moun ensanse.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
Tankou yon ti zwazo k ap sove ale, tankou yon ti iwondèl nan vòl li, se konsa yon madichon san koz p ap poze.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Yon fwèt se pou chwal la, yon brid pou bourik la, ak baton pou do a moun ensanse a.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Pa reponn yon moun ensanse selon foli li, oswa ou va vin tankou li.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Reponn yon moun ensanse selon foli li merite, pou l pa vin saj nan pwòp zye li.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
Li koupe pwòp pye li, e bwè vyolans, ki voye yon mesaj pa men a moun ensanse a.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Tankou janm ki initil pou moun bwate a, se konsa yon pwovèb nan bouch a moun ensanse.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
Tankou yon moun ki mare wòch anndan fistibal se konsa sila ki bay respè a moun ensanse a.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
Tankou yon pikan ki tonbe nan men yon moun k ap bwè gwòg, se konsa yon pwovèb nan bouch a moun ki ensanse.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
Tankou moun ak banza k ap blese tout moun, se konsa sila ki anplwaye moun ensanse a, ak sila ki anplwaye sila k ap pase pa aza a.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
Tankou yon chen ki retounen nan vomi li, se konsa yon moun ensanse kap repete foli li.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Èske ou wè yon moun ki saj nan pwòp zye li? Gen plis espwa pou moun fou pase li menm.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Parese a di: “Gen yon lyon nan lari a! Yon lyon nan plas la!”
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
Tankou pòt la vire sou gon li, se konsa parese a sou kabann li.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
Parese a fouye men l nan plato a; men l twò fatige pou fè l ankò rive nan bouch li.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Parese a pi saj nan pwòp zye li pase sèt moun ki kab reponn ak bon konprann.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Tankou yon moun ki pran yon chen pa zòrèy, se konsa sila k ap pase pa aza a, pou l gaye nan goumen ki pa apatyen a li menm nan.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
Tankou yon moun fou k ap jete bwa dife, flèch ak lanmò,
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
se konsa nonm ki tronpe vwazen li an pou di: “Èske se pa blag mwen t ap fè?”
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Akoz mank bwa, dife a etenn; lè ti koze sispann, rayisman vin kalme.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Tankou chabon tou limen anvè sann cho, ak bwa anvè dife, se konsa yon moun tchenpwèt chofe pwoblèm pou limen konfli.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
Pawòl a moun k ap chichote nan zòrèy moun nan, vin tankou bèl ti mòso delika. Yo desann rive jis nan pati pi fon kò a.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Tankou veso ki fèt ak tè ki kouvri ak yon kouch ajan, se konsa lèv ki brile ak yon kè ki mechan.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
Yon nonm malonèt, kache sa pou l pa parèt sou lèv li; men nan kè l, li fè depo desepsyon.
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Lè l pale byen dous, pa kwè l; paske, gen sèt abominasyon nan kè l.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Malgre rayisman kouvri kò l ak riz, mechanste li va devwale devan asanble a.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Sila ki fouye fòs la va tonbe ladann, e sila ki woule wòch la, sou li menm l ap retounen.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
Yon lang ki bay manti, rayi sila li kraze yo, e zèv a lang flatè a se dega.
