Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
Menm jan moun pa bezwen tann pou fè gwo fredi nan sezon chalè, ni pou lapli tonbe nan sezon rekòt, konsa tou, moun san konprann pa bezwen tann pou yo fè lwanj li.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
Madichon pa ka fè ou anyen si ou pa antò. Se tankou ti zwezo k'ap vòltije sou branch bwa, ziwondèl k'ap vole nan syèl la yo ye.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Fwèt pou chwal, baboukèt pou bourik, baton pou do moun ki san konprann.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Pa reponn moun sòt yo menm jan yo pale a, pou ou pa parèt sòt menm jan ak yo.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Reponn moun sòt yo dapre jan yo pale a, w'a fè yo wè se moun sòt yo ye.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
Yon moun ki voye yon moun sòt fè komisyon, se tankou si li te koupe janm li. Se traka l'ap chache bay tèt li.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Yon moun ki san konprann sèvi ak yon pwovèb menm jan yon moun bwete sèvi ak move janm lan.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
Fè lwanj yon moun ki san konprann, se tankou si ou te mare wòch la anvan ou tire fistibal la.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
Yon moun san konprann k'ap bay yon pwovèb, se tankou yon moun sou k'ap chache wete yon pikan nan dwèt li.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
Patwon ki pran nenpòt moun san konprann osinon nenpòt moun k'ap pase nan lari pou travay pou li, se yon danje pou tout moun.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
Menm jan yon chen tounen vin manje sa li vonmi, se konsa moun san konprann yo ap toujou fè sa y'ap fè a.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Gen plis espwa pou yon moun ki san konprann pase pou yon moun ki mete nan tèt li li konprann.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Parese a di: Gen bèt nan bwa sou wout la. Gen yon lyon nan lari a.
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
Parese a ap vire adwat agoch nan kabann li, menm jan yon pòt ap vire louvri fèmen sou gon li yo.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
Parese a pran kiyè l' nan men l'. Men, pou l' leve l' mete nan bouch li, se yon pakèt afè.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Parese mete nan tèt li li gen plis konprann pase sèt moun lespri ki konn sa y'ap di.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Moun k'ap foure bouch nan koze ki pa gade l', se tankou moun k'ap rale ke chen li jwenn sou gran chemen.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
-(we vèsè pwochen)
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
Moun k'ap mache twonpe moun, apre sa pou li di: Aa monchè! Se jwe mwen t'ap jwe, moun konsa tankou moun fou k'ap voye bwa dife ak wòch pou touye moun.
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Kote ki pa gen bwa, pa gen dife. Kote ki pa gen tripòt, pa gen kont.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Chabon kenbe recho a limen. Bwa pa kite dife a mouri. Konsa tou, moun ki renmen chache kont toujou ap pouse dife.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
Tripotay dous nan zòrèy moun ki vle tande yo. Sa mache nan san yo.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Yon moun ki gen bèl pawòl nan bouch li men ki gen move kè, se tankou bèl penti sou bwa pouri.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
Ipokrit ki rayi moun toujou ap bay bèl pawòl. Men, nan kè l', se twonpe l'ap twonpe moun.
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Lè l'ap pale konsa, ou pa bezwen kwè l', paske nan fon kè l', se mechanste ase ki genyen.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Li te mèt kache sa, tout moun gen pou wè mechanste l'ap fè yo.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Moun k'ap tann pèlen pou lòt se yo menm k'ap pran ladan li. Moun ki konmanse woule wòch la, se li menm ankò wòch la ap kraze.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
Fòk ou rayi yon moun vre pou fè manti sou li. Lè w'ap flate moun, se tèt ou w'ap fè tò.
