Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
Niinkuin lumi suvella ja sede elonaikana, niin ei sovi tyhmälle kunnia.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
Niinkuin lintu menee pois, ja pääskynen lentää, niin ei sovi salvaa kirous ilman syytä.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Hevoselle ruoska ja aasille ohjat, ja hullulle vitsa selkään.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Älä vastaa tyhmää hänen tyhmyytensä jälkeen, ettes myös sinä hänen kaltaiseksensa tulisi.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Vastaa tyhmää hänen tyhmyytensä jälkeen, ettei hän näkyisi viisaaksi silmissänsä.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
Joka tyhmäin sanansaattajain kautta asian toimittaa, hän on niinkuin rampa jaloista, ja saa vahingon.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Niinkuin nilkku voi hypätä, niin tyhmä taitaa puhua viisaudesta.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
Joka tyhmälle taritsee kunniaa, on niinkuin joku heittäisi kalliin kiven kiviroukkioon.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
Sananlasku on tyhmäin suussa niinkuin orjantappura, joka juopuneen käsiin pistelee.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
Taitava ihminen tekee kappaleen oikein; vaan joka taitamattoman palkkaa, hän sen turmelee.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
Niinkuin koira syö oksennuksensa, niin on hullu joka hulluutensa kertoo.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Koskas näet jonkun, joka luulee itsensä viisaaksi, enempi on silloin toivoa tyhmästä kuin hänestä.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
Laiska sanoo: nuori jalopeura on tiellä, ja jalopeura kujalla.
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
Laiska kääntelee itsiänsä vuoteella niinkuin ovi saranassa.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
Laiska panee kätensä poveensa: ja se tulee hänelle työlääksi saattaa suuhunsa jälleen.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Laiska luulee itsensä viisaammaksi kuin seitsemän, jotka hyviä tapoja opettavat.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Joka käy ohitse ja sekoittaa itsensä muiden riitoihin, hän on senkaltainen, joka koiraa korvista vetää.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
Niinkuin se, joka salaa ampuu, tarkoittaa joutsella ja tappaa,
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
Niin on petollinen ihminen hänen lähimmäisillensä, ja sanoo: leikillä minä sen tein.
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Kuin halot loppuvat, niin tuli sammuu, ja kuin kielikellot pannaan pois, niin riidat lakkaavat.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Niinkuin hiilet tuleen, ja puut liekkiin, niin riitainen ihminen saattaa metelin.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
Panettelian sanat ovat niinkuin haavat, ja käyvät läpi sydämen.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Viekas kieli ja paha sydän on niinkuin saviastia hopian savulla juotettu.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
Vihamien teeskelee itsensä toisin puheellansa; mutta petos on hänen sydämessänsä.
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Kuin hän liehakoitsee makeilla puheillansa, niin älä usko häntä; sillä seitsemän kauhistusta on hänen sydämessänsä.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Joka pitää salavihaa, tehdäksensä vahinkoa, hänen pahuutensa tulee ilmi kokouksissa.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Joka kuopan kaivaa, hän lankee siihen, ja joka kiven vierittää, se kierittää sen itse päällensä.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
Petollinen kieli vihaa rangaistusta, ja suu, joka myötäkielin puhuu, saattaa kadotukseen.
