Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
As snow in summer, and as rain in harvest, So honour [is] not comely for a fool.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
As a bird by wandering, as a swallow by flying, So reviling without cause doth not come.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
A whip is for a horse, a bridle for an ass, And a rod for the back of fools.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Answer not a fool according to his folly, Lest thou be like to him — even thou.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Answer a fool according to his folly, Lest he be wise in his own eyes.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
He is cutting off feet, he is drinking injury, Who is sending things by the hand of a fool.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
Weak have been the two legs of the lame, And a parable in the mouth of fools.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
As one who is binding a stone in a sling, So [is] he who is giving honour to a fool.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
A thorn hath gone up into the hand of a drunkard, And a parable in the mouth of fools.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
Great [is] the Former of all, And He is rewarding a fool, And is rewarding transgressors.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
As a dog hath returned to its vomit, A fool is repeating his folly.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Thou hast seen a man wise in his own eyes, More hope of a fool than of him!
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
The slothful hath said, 'A lion [is] in the way, A lion [is] in the broad places.'
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
The door turneth round on its hinge, And the slothful on his bed.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
The slothful hath hid his hand in a dish, He is weary of bringing it back to his mouth.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
Wiser [is] the slothful in his own eyes, Than seven [men] returning a reason.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
Laying hold on the ears of a dog, [Is] a passer-by making himself wrath for strife not his own.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
As [one] pretending to be feeble, Who is casting sparks, arrows, and death,
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
So hath a man deceived his neighbour, And hath said, 'Am not I playing?'
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Without wood is fire going out, And without a tale-bearer, contention ceaseth,
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
Coal to burning coals, and wood to fire, And a man of contentions to kindle strife.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
The words of a tale-bearer [are] as self-inflicted wounds, And they have gone down [to] the inner parts of the heart.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
Silver of dross spread over potsherd, [Are] burning lips and an evil heart.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
By his lips doth a hater dissemble, And in his heart he placeth deceit,
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
When his voice is gracious trust not in him, For seven abominations [are] in his heart.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
Hatred is covered by deceit, Revealed is its wickedness in an assembly.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Whoso is digging a pit falleth into it, And the roller of a stone, to him it turneth.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
A lying tongue hateth its bruised ones, And a flattering mouth worketh an overthrow!
