Притчи 26
1 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
As snow in somer, and reyn in heruest; so glorie is vnsemeli to a fool.
2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
For whi as a brid fliynge ouer to hiy thingis, and a sparowe goynge in to vncerteyn; so cursing brouyt forth with out resonable cause schal come aboue in to sum man.
3 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
Beting to an hors, and a bernacle to an asse; and a yerde in the bak of vnprudent men.
4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
Answere thou not to a fool bi his foli, lest thou be maad lijk hym.
5 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
Answere thou a fool bi his fooli, lest he seme to him silf to be wijs.
6 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
An haltinge man in feet, and drinkinge wickidnesse, he that sendith wordis by a fonned messanger.
7 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
As an haltinge man hath faire leggis in veyn; so a parable is vnsemeli in the mouth of foolis.
8 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
As he that casteth a stoon in to an heep of mercurie; so he that yyueth onour to an vnwijs man.
9 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
As if a thorn growith in the hond of a drunkun man; so a parable in the mouth of foolis.
10 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
Doom determyneth causis; and he that settith silence to a fool, swagith iris.
11 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
As a dogge that turneth ayen to his spuyng; so is an vnprudent man, that rehersith his fooli.
12 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
Thou hast seyn a man seme wijs to hym silf; an vnkunnyng man schal haue hope more than he.
13 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
A slow man seith, A lioun is in the weie, a liounnesse is in the foot pathis.
14 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
As a dore is turned in his hengis; so a slow man in his bed.
15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
A slow man hidith hise hondis vndur his armpit; and he trauelith, if he turneth tho to his mouth.
16 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
A slow man semeth wysere to hym silf, than seuene men spekynge sentensis.
17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
As he that takith a dogge bi the eeris; so he that passith, and is vnpacient, and is meddlid with the chiding of anothir man.
18 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
As he is gilti, that sendith speris and arowis in to deth;
19 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
so a man that anoieth gilefuli his frend, and whanne he is takun, he schal seie, Y dide pleiynge.
20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
Whanne trees failen, the fier schal be quenchid; and whanne a priuy bacbitere is withdrawun, stryues resten.
21 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
As deed coolis at quic coolis, and trees at the fier; so a wrathful man reisith chidyngis.
22 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
The wordis of a pryuei bacbitere ben as symple; and tho comen til to the ynneste thingis of the herte.
23 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
As if thou wolt ourne a vessel of erthe with foul siluer; so ben bolnynge lippis felouschipid with `the werste herte.
24 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
An enemy is vndirstondun bi hise lippis, whanne he tretith giles in the herte.
25 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
Whanne he `makith low his vois, bileue thou not to hym; for seuene wickidnessis ben in his herte.
26 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
The malice of hym that hilith hatrede gilefuli, schal be schewid in a counsel.
27 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
He that delueth a diche, schal falle in to it; and if a man walewith a stoon, it schal turne ayen to hym.
28 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
A fals tunge loueth not treuth; and a slidir mouth worchith fallyngis.
